Единствената разлика между нея и Джордж (за която намекваше Морган) беше, че той не би си позволил да каже непочтителна дума за някой с шестцифрени доходи и личен пластичен хирург:
Морган въздъхна.
— Ще имам късмет, ако не ида в затвора за това, което си написала тук. Направо ще ме разпънат на кръста. Иначе… материалът е превъзходен. Би пожънал страхотен успех. Както и очилата ти, между другото.
— Благодаря. — Клариса ги намести за стотен път. Имаше нужда да подгъне крак, глезените й бяха отекли и още не можеше да си поеме дъх след изкачването. Но Морган беше забравила да я покани да седне.
Е, по дяволите доброто възпитание.
— Морган — изпъшка тя, — ако не седна веднага, ще родя насред кабинета ти.
— О, седни, седни, съжалявам. Нещо за пиене?
— Не, благодаря. И без това през две минути ходя до тоалетната.
— Как ти хрумна всичко това? Сама ли го написа? — Моргън звучеше почти укорително.
— Да, какво толкова — сви рамене Клариса. — Ние с приятелките ми все така си говорим. Редовно обсъждаме едно или друго светско събитие. Станали сме почти професионални хроникьори.
— Брр — потръпна Морган. — Дано не те ядосам с нещо. Лошо ми се пише…
Клариса се замисли за купона у Еджи миналата събота. Беше голяма издънка — още от самото начало. Неразборията на паркинга, „евротехно“ музиката — пълен боклук, липсата на лед за напитките… Добре, че полицията дойде към един и половина, разпръсна купона и сложи край на мъките. Клариса (поради недостатъчно опит) беше описала всичко едно към едно (старчоците с килнати перуки и техните дами, които можеха да им бъдат внучки; недостатъчно ядене и излишък от пиене), като не беше спестила критиките и остроумните коментари. В резултат — материалът й нямаше да види бял свят.
— Наистина ли не можеш да използваш поне част от него?
— Мога. Три думи: Еджи. Флебидиън. Купон.
— По дяволите… — Клариса съвсем беше забравила добрите обноски, но Морган не се впечатли особено.
— Иначе… стилът ти е уникален. Същинска Дороти Паркър — на градус.
Дороти Паркър? „Коя, по дяволите, беше Дороти Паркър?“, чудеше се Клариса на излизане от редакцията.
Стилът на Клариса и подходът й към писането не се промени особено през следващите няколко седмици. Тя посещаваше едно или друго парти, филмови премиери и благотворителни представления, които после трябваше да отрази за „Климат“. Какво друго, ако не ирония на съдбата беше това, че тя, която си беше пробивала със зъби и нокти път към „отбраното“ общество на Ел Ей, сега, когато най-после беше допусната в кръга на избраниците, намираше забавленията им за ужасно блудкави и досадни. Всяка благотворителна вечер беше копие на предишната — същият хотел (най-често „Бевърли Хилтън“), същите хора, дори певците си приличаха като две капки вода. И лицата най-често имаха същото леко озадачено изражение. („Какво, по дяволите, търся тук, след като дори не знам какво е бъбречномиелитно-мускулно-дегеративна недостатъчност? Още утре ще уволня агента си.“) Клариса неизменно сядаше като гост на нечия маса — „Климат“ не можеше да си позволи да запази цяла маса. (Една маса побираше между осем и десет човека — удоволствието излизаше между десет и двайсет и пет хиляди долара.) Отначало й се струваше доста забавно да се присъедини към нечия компания — особено в качеството си на репортер на списание „Климат“, което се ползваше с много добро име сред елита (в него всеки можеше да открие за себе си нещо ласкаво и гъделичкащо самочувствието). Посрещаха я с отворени обятия и се радваше на особено внимание — как иначе? Шарън Стоун й разказа за най-катастрофалното си посещение при фризьора, Силвестър Сталоун се опита да я убеди в съществуването на НЛО… изобщо всеки беше готов да сподели с нея най-съкровените си тайни, а един водещ на телевизионно шоу дори се опита да я свали (без да се притеснява от напредналата й бременност). Клариса не знаеше дали да се чувства поласкана или отвратена.
Най-после Клариса се убеди в нещо (което открай време беше подозирала) — повечето звезди бяха напълно откачени и в същото време — отчайващо скучни. Не след дълго само мисълта, че ще прекара вечерта в тяхното обкръжение, предизвикваше у нея прозявка. А трябваше да се преструва на възторжена почитателка и очарована събеседничка (което изчерпваше и малкото останала й енергия). Но най-ужасното беше, че колкото и съвестно и правдоподобно да описваше преживяванията си на тези светски събития, Морган не допускаше нито един от материалите й да бъде отпечатан в първоначалния си вид. Нещо, което звучеше така: „Звездата от комедийни сериали със задник, плосък като Канзас и тоалет на Донатела Версаче (от миналогодишната колекция), който не може да прикрие нескопосано свършената работа на пластичния хирург, беше вбесена от избора на ястие, направен от младичкия й съпруг.