— И какво се оказа? — попита Коротков и се намести на коравия неудобен стол.
— Мъжът на Светка е милиционер, пише дисертация за джебчийството, пет години е събирал материали из цяла Москва. Та значи по сто и трета линия работела уникална джебчийка, цялото районно управление я знаело, но не можели да я хванат на местопрестъплението. Работела винаги сама, без съучастници, и винаги подхвърляла документите още със слизането от автобуса. Почеркът й бил такъв. Отначало, когато Светка ми звънна, не повярвах, дори се обзаложих с нея на една торта. После си рекох: я да взема аз да проверя, може пък да е вярно, ще отида на спирката. Та ето, отидох. Тъщата от радост едва не откачи. Но вие, момчета, ми кажете друго: защо мъжът на Светка знае, че тази лелка подхвърля документите по спирките, а в милицията, където тъща ми е хукнала да се жалва, не знаят? Защо не са й казали: не се тревожете, лелче, потърсете по маршрута на автобуса, непременно ще си намерите документите.
— Може наистина да не са знаели… — сви рамене Настя.
— Е, хайде сега, не са знаели! При тях, кажи-речи, всеки ден прииждат хора, обрани в автобусите по сто и трета линия. Цялото управление знае за тая джебчийка, само в агентурната част не знаят. Не може да бъде. Добре, дотук с приказките, сядайте кой където му е удобно, сега ще надойдат хора.
— Ами ние… — подзе Коротков, но капитанът със счупения нос веднага го прекъсна:
— Естествено. Но трябва и да се обядва. И работата ще свършим. Ти ми каза по телефона, че те интересува Баглюк. Какво по-конкретно?
— Личните му вещи, всичко, което е било в колата и в джобовете му. Плюс заключението на автотехническата експертиза за възможните причини за катастрофата и за неизправности по автомобила.
— За експертизата ще трябва да почакаш, дълга и широка е, има голяма опашка. Особено сега, с тая поледица, толкова коли катастрофират — ужас! А вещите са в касата ми. Ще ги погледнеш ли?
Коротков и Настя дружно кимнаха. Капитан Саня отвори касата и извади от нея обемист плик.
— Това е, което се намираше в купето и около шофьорското място — предупреди той. — От багажника нищо не съм вземал нямам място тук. Защо, тоя шофьор да не е замесен в някой ваш случай?
Коротков отново кимна и бръкна в плика. Документите на колата, шофьорска книжка, паспортът на Баглюк и журналистическата му карта, тефтерче, портмоне, две носни кърпи, две химикалки и една писалка — доста скъпа, диктофон, бележник, стандартен аптечен комплект — болкоуспокояващи хапчета и презервативи, оръфан справочник „Улиците в Москва“, атлас на автомобилните пътища в Москва и областта, цигари, запалка, ръкавици, пластмасова бутилка от уиски…
— Ще ми ги дадеш ли да ги използвам? — попита Юра. — Или като на нормален бюрократ трябва да ти донеса бележка?
— Естествено — отвърна отново с любимата си дума Саня. — Ще ми донесеш бележка, как иначе! А вещите можеш да вземеш още сега срещу честна дума — в чест на старото ни познанство. Целия плик ли ще вземеш?
Юра погледна въпросително Настя. Той, разбира се, не би взел всички вещи на Баглюк, би взел само тефтерчето и бележника, но Аска винаги имаше някакви сложни съображения.
— Ако може, ще вземем всичко — побърза да каже Настя.
— Вземайте! — великодушно разреши Саня. — Днес съм добър. Само не забравяйте бележката, разбрахме се, нали?
Вратата се отвори и малката стая моментално се изпълни със служители от отдела, довтасали да хапнат от почерпката. По очите на Коротков Настя виждаше, че той е страшно гладен и няма намерение да си тръгне без парче торта, но на самата нея никак не й се оставаше тук. Не че служителите на държавната автоинспекция не й харесваха с нещо, не, те бяха приятни и приветливи, но настроението й беше отвратително.
Първо, мисълта за възможното напускане на отдела тровеше душата й.
И второ, кой знае защо, смути я видът на пластмасовата бутилка от уиски. Хем в тая бутилка нямаше нищо особено, беше най-обикновена, само дето не беше стъклена, такива се продават във всеки павилион и във всеки магазин. Но когато Настя видя тази бутилка, нещо я прободе крайно болезнено, сякаш публично я бяха изобличили в неприлична постъпка. Така че сега нямаше никакво желание да яде торта във весела компания.