— Добре — кимна Анна, — ще поговоря с нея. Как се казва?
— Лолита.
Тя бързо отиде в хола и вдигна слушалката, поставена до телефона.
— Здравейте, Лолита!
Паригин би дал всичко, за да чуе какво говори сега Лола. Напрегнато наблюдаваше Анна, ловеше всяка нейна дума, опитвайки се да възстанови целия диалог, но почти не успяваше, защото Анна произнасяше само кратко: „Да, да, разбирам.“ Накрая каза: „Всичко хубаво, довиждане“ — и затвори.
— Какво ти каза? — веднага попита Паригин.
— Посъветва ме да ти помогна, колкото мога. Колкото по-скоро намериш пари, толкова по-скоро ще си свободен от грижите си за нея и ще можеш да посветиш цялото си свободно време на мен.
— Това ли беше всичко?
— Да.
— Не те ли обиди по някакъв начин?
— Какво говориш, Женя, дори не си помисляй за това.
— Ти нещо се натъжи — разтревожено забеляза той. — Все пак те е разстроила.
— Не, сериозно, не е. Тя ме накара да се замисля.
— За какво?
— За това как да ти помогна. Женя, вече ти казах, че съм готова на всичко, буквално на всичко. Можеш да разчиташ на мен.
Паригин помълча известно време. Сега настъпва отговорният момент, друг такъв няма да има и ако той направи неправилен ход, нищо няма да излезе. Вярно, Лола е абсолютна глупачка, но в случая нейната глупост и скандалджийство му помогнаха, тя е казала на Анна именно това, което той бе искал да й внуши. Той вече бе казвал същите думи, но му се бе сторило, че тя не беше им обърнала внимание. Беше й казал, че преди да се ожени, той трябва да реши проблема с парите за Лолита, а Аня му бе отговорила, че е готова да помогне с каквото може. Но повече не бе споменавала за това, а Паригин искаше тя сама, непременно сама да се върне към този разговор. За да излезе, че тя по собствено желание влиза в играта, а не е въвлечена във всичко това от Паригин.
Евгений дръпна Анна за ръката, настани я на дивана, зарови пръсти в нейната разкошна лъскава коса и започна внимателно да я гали по тила.
— Анечка, за да се намери толкова голяма сума, е нужно твърде много време. Ти си разумен човек и сигурно разбираш, че честните пари не се печелят бързо. И аз знаех това до вчера. Но от вчера насам мисля само за едно: искам да бъдем заедно с теб, искам да станеш моя жена. И не искам да чакам прекалено дълго. Не знам дали ми вярваш, но това е така, макар че трябва да призная — чудя се сам на себе си. Никога в живота си не съм искал толкова силно да бъда с някоя жена, колкото сега. И си мисля как по-бързо да спечеля парите за Лолита. Но при това разбирам, че тази бързина е пряко свързана с риск. Колкото по-бързо, толкова по-опасно. Нещо повече, Анечка — колкото по-бързо, толкова по-близо до престъплението. И искам да те попитам, моето момиче: ще ме обичаш ли, ако извърша нещо незаконно, за да намеря тези пари? Сега ти решаваш: или намирам пари по законен начин, но нашата сватба се отлага за неопределено време, или намирам пари бързо, но на ръба на нарушаването на закона, а ти ми помагаш за това. Както кажеш ти, така ще постъпя.
Анна качи краката си на дивана, сгъна ги в колената, сви се на кълбо, сложи глава на гърдите на Паригин, а с ръце обгърна шията му.
— И аз не искам да чакам — твърдо каза тя. — Цял живот не съм правила нищо друго, освен да чакам — неизвестно какво. Стига, до гуша ми дойде. Ще направя всичко, за което ме помолиш. Можеш напълно да разчиташ на мен.
Глава 12.
Днес Василий Валерианович Галузо отново отиде лично в учебния център, при което избра такъв час, в който Стоянов със сигурност щеше да бъде в Москва. Трябваше да поговори със Зеленин на четири очи, но ако го извикаше, Стоянов непременно щеше да научи и да си направи извод, че зад гърба му се плете някаква интрига. А пък ако избереше правилно момента и отидеше лично, винаги можеше да се престори, че е идвал при Стоянов, но не е намерил началника на учебния център, колко неприятно! Но какво да се прави — видял се е със заместника му.