— Та какво казвате, че сте намислили за новите източници на финансиране? — доброжелателно попита Галузо.
— Вижте — предпазливо подзе Зеленин, — доколкото разбрах, вие не предлагате на определени структури да дават пари за Програмата в замяна на някои услуги. Чакате те сами да стигнат до тази мисъл и да се обърнат към вас със съответните предложения. Така е, нали?
— Така е — потвърди Василий Валерианович.
— Но такива досетливци в наше време не се намират много, вие самият признавате това. Програмата все пак е държавна и много хора просто не рискуват да правят такива предложения, понеже се страхуват, че няма да бъдат правилно разбрани. Към вас се обръщат само онези, които имат лични познати сред ръководителите на Програмата и съответно имат възможност предварително да опипат почвата.
— Така е — отново кимна Василий. — А вие смятате, че трябва да организираме рекламна кампания и да се предлагаме като евтина проститутка?
— Не, защо? Смятам, че трябва да умеем да извличаме полза от обективно създалите се обстоятелства. Да вземем за пример банка „Руска тройка“. Изключително богата финансова структура с филиали из цяла Русия. Купища пари. А не е сред нашите спонсори. Това е неправилно.
— И какво предлагате, за да се оправи това положение?
— Смятам, че трябва изгодно да експлоатираме случайно създалата се ситуация с Нурбагандов. Не сме я планирали, беше неочакван гаф, но сега, както ми се струва, бихме могли да го използваме. Освободили сме „Тройката“ от присъствието на — меко казано — таен данъчен агент, и то сме я освободили толкова бързо, че той не е успял да разкрие абсолютно нищо. Какъв по-добър повод за благодарност? Трябва само да намерим човек, който да се заеме.
Галузо се подсмихна. Какво копеле е обаче тоя Зеленин! Макар че не е работил на практика, а цял живот се е занимавал с наука, пак интригантства не по-зле от самия Василий Валерианович. Трябва да се намери човек, който да е близък с ръководството на „Руска тройка“, и то не просто близък, а приятел, като същевременно да е не съвсем невинен. Трябва да има гряхче по отношение на собствениците на „Тройката“, което би искал да изкупи. Е, трябва да има и още някои необходими характерни черти, за да доразвие историята с Нурбагандов за взаимно удоволствие на страните. А картинката като цяло трябва да изглежда примерно така: „Момчета, случайно научих, че са ви пробутали къртица, така че в обозримо бъдеще всичките ви данъчни машинации да излязат наяве. Взех си грях на душата и поработих с нея — няма да ви досажда повече. Но и вие имайте предвид: държавата с всички сили се е захванала с данъчните дела, така че ако не тази къртица, ще е някоя следваща, няма да ви оставят на мира, прекалено богати и могъщи сте. Затова чуйте съвета ми: не чакайте да се разкрият машинациите ви, ако ама такива, а вървете да си поприказвате с мир с онези, които разпращат тези информатори насам и натам, опитайте да се разберете с тях. Така ще сте по-сигурни.“
— Интересна мисъл — бавно произнесе Галузо. — Но самият вие справедливо отбелязахте, че случаят с Нурбагандов е бил именно случай, непредвидена случайност. Безспорно можем и трябва да я използваме, но как можем да се надяваме на повторение на едно щастливо за нас стечение на обстоятелствата?
— Човек никога не бива да се надява на някакво стечение на обстоятелствата — отново леко се усмихна Зеленин. — Предлагам да използваме този случай като прецедент, да отработим върху него технология и да превърнем подобни случаи в система. И по-нататък да работим вече не със случаи, а да изграждаме ситуацията целенасочено.