Галузо почувства как по гърба му полазиха тръпки. „Да изграждаме ситуацията целенасочено!“ Зад тази наукообразна фраза се криеше такъв нечовешки цинизъм, че дори той — човек далеч не мек — се почувства неудобно. Биваше си го заявлението! Това можеше в краен случай да се очаква от Стоянов, но по никакъв начин от „книжния плъх“ Александър Петрович. Господи, това, което предлагаше той, беше страшно дори да се обсъжда! Да уреждат на работа в „непокорните“, „неогънали“ се предприемачески структури някакви личности, след известно време да ги убиват, после да пращат при ръководителите доверени хора, които да казват: заради вас си взех грях на душата, но по-добре вървете и се отдайте сами, вместо да чакате да ви изнасилят. Да, както казват мъдрите англичани, когато изнасилването е неизбежно — отпуснете се и се постарайте да изпитате удоволствие.
— Нещо повече — продължи Зеленин, — това ще позволи да получаваме благодарности не само от самите структури, но и от хората, които ще се наемат с преговорите. Защото нали те, както се разбрахме, трябва да имат гряхче и ще платят скъпо за възможността да си върнат загубеното доверие на приятелите си или например да отложат връщането на някой кредит. Така ще убием едновременно два заека.
Да, самият Галузо не би могъл да измисли такава комбинация. Неслучайно този Зеленин го издигат, явно е изплел не една интрига в интерес на политиканите. Много хора са му задължени. И сигурно много хора се страхуват от него. Виж ти! А като го гледаш — нищо и никакъв, дребничък един, румени бузки, лъскави очички, макар и навъсени. Човек никога не очаква опасност от такива румени дребни човечета. А трябва. Точно такива са най-опасни. В сравнение с него Стоянов е дете невинно. Защото как е свикнал да действа Стоянов? Както навремето работеше цялата милиция, тоест с компромати и заплахи. Именно с тези компромати се е издигнал, стискал е партийни и съветски функционери за гърлото, заплашвал ги е с разобличаване в извънслужебни връзки с чуждестранни граждани и участие в групови оргии — и така е получавал всичко, което е искал от живота. Държал е изкъсо И валутните проститутки, те са му снасяли информация, а като благодарност той не ги е прибирал за безделие и нетрудови доходи. С една дума простички методи, а на сложни маневри не се е научил. Виж, Зеленин е друг. И откъде се е взел у него този цинизъм? Защо с такава лекота се разпорежда с човешките съдби? Ами защото, реши Галузо, за разлика от Стоянов, не си е имал работа с реалната престъпност и никога не е виждал отблизо жена, чийто син е бил убит или чиято малка дъщеря е била изнасилена. Не е виждал истинска мъка и сълзи, не е бърсал от лицето си слюнка, както са я бърсали следователи и оперативни работници, които родители на потърпевши наистина се е случвало да заплюват буквално в лицето, задето тези служители от милицията не са били способни да намерят виновните и вместо това са задавали някакви оскърбителни въпроси.
— Ами добре, Александър Петрович — колкото можа по-неутрално произнесе Галузо, — ще помисля върху вашето предложение. Стратегически то изглежда доста привлекателно, но се страхувам, че тактически носи в себе си известна опасност. Вие сигурно разбирате, че с убийството на Нурбагандов се занимава милицията и как би изглеждало това, ако изведнъж плъзне мълва, че към тази работа има отношение съвсем конкретен човек?
— Не бива да опростяваме нещата, Василий Валерианович. Вие ме уверявахте, че винаги сте в течение на нещата, тоест би трябвало да знаете как се движи разследването. Разбирам, че не можете да контролирате ситуацията и да й влияете, но трябва да знаете какво става. Именно като изхождаме от съществуващото положение на нещата, ние ще разработим технологията на осъществяването на комбинацията. Още повече че имаме опитен оперативен работник като Григорий Иванович. Мога да ви уверя, че тази технология няма да бъде тромава и съшита с бели конци. Ако одобрявате това по принцип, аз ще ви представя обща теоретична схема, после ще я коригираме предвид реалния ход на разследването на убийството.
— Ще помисля — отговори уклончиво Галузо.
През целия път на връщане към Москва той се опитваше да преодолее някакво неясно откъде появило се смущение и дори неловкост. Странен тип е все пак този Зеленин… От една страна, той безусловно е прав — трябва да се форсират събитията в случай на обявяване на предсрочни избори, а ако няма избори, за Програмата пак ще са нужни пари и особено — за нейната секретна част. Но, от друга страна, неговото предложение е твърде съмнително. Опасно. Страшно. Макар че, ако се погледне от трета страна, именно затова съществува онази — най-секретната част на Програмата, за която знаят само тесен кръг от хора. Дали да рискува?