— Анастасия Павловна! — Физиономията на Доценко стана нещастна и оскърбена, като на дете, което принуждават да яде омразната грисена каша, макар че само преди половин час родителите са му обещали, че ако разтреби стаята си и събере всички играчки в кашона, ще го освободят от кашата и ще му разрешат да изяде голямо парче торта.
— Трябва, Миша, няма как. Вашата красавица днес се появи на едно съвсем неочаквано място — в редакцията на вестника, където е работил Баглюк. И вие трябва незабавно да научите защо тя е търсила загиналия журналист.
Оклюман и прегърбен, Михаил се затътри към кабинета си. Първо трябваше да се обади на Кликов и да си уговори среща с него. После да отиде до милиционерския участък, където е работел Дмитрий Вавилов, и да си поприказва на ушенце с кадровиците относно списъците на личния състав. Това вече е много по-сложна задача, няма да му дадат списъците толкова лесно, за това не може и да мечтае. Май ще е най-добре да потърси познати в този участък и да ги помоли да му изброят хората от оперативния състав по памет. Да, така определено ще бъде по-добре. Но ако не намери познати, ще трябва да измисля някакви хитри ходове, за да не включва в тази работа началството. Всъщност какво толкова, той би отишъл и при началника, но Каменская му забрани. Нещо в тая история не й харесва и това нещо я кара да избягва началниците. И изобщо днес е някак странна… Тъжна. Потисната.
Провървя му поне с участъка, в който бе работил Вавилов — намираше се в същата част на града, където беше и метростанция „Профсъюзна“. Ако се наложеше да отиде дотам, и Анна щеше да му е наблизо. За да е пълно щастието му, оставаше там да намери познати. Но щастието си остана непълно, макар че определено му провървя, пък и не се наложи да ходи до участъка. Човекът, когото Доценко би могъл да помоли за услуга, вече не работел там, преместил се в друга служба. За сметка на това Михаил успя да го намери още от първия опит.
— Налага ми се да търся помощ на вашата територия, но конфиденциална — юнашки излъга Доценко, — не ми се иска излишно да ме виждат в онзи район. Можеш ли да ми изброиш поименно всички служители в участъка, а после нашите хора ще видят списъка и ще преценят кой в твоята бивша служба има стабилни канали за информация.
— Е, не знам дали ще мога да ти изредя всичките — усъмни се познатият на Миша. — А има и нови, които са дошли след моето преместване.
— Нищо — успокои го Доценко, — новите не ни трябват, трябват ни именно старите, които добре познават територията.
— Бива тогава — съгласи се онзи и без да му мисли много, започна да изброява по телефона имена и длъжности.
След половин час списъкът на някогашните колеги на Дмитрий Вавилов беше в ръцете на Михаил. С този списък утре щеше да отиде на срещата с Кликов, тогава разговорът за имената, които по един или друг повод е споменавал Вавилов, щеше да бъде по-лесен. Доценко добре знаеше, че е много по-трудно да си спомниш нещо сам, отколкото да видиш познатото и да го откроиш от непознатото. Ако Кликов не успееше сам да си спомни към кого от служителите на милицията се е обръщал за помощ неговият началник, той щеше да започне упорита работа с паметта му.
Като приключи подготовката за утрешния ден, Доценко тръгна към „Профсъюзна“. За негово голямо учудване, Анна я нямаше край познатата сергия с вестници и списания. Вместо нея там стоеше огромен брадат чичка, който от време на време звучно извикваше заглавията на най-скандалните или сензационни материали, публикувани в подредените пред него издания.
— Популярен певец се оказва маниак! Застаряваща актриса се омъжва за млад статист! Кърваво убийство в Митишчи! Нов свръхефективен препарат за отслабване, срещу предявен талон, отпечатан във вестник „Светът на новините“ — намаление! Купувайте новите броеве на вестниците и списанията!
Михаил приближи, купи два вестника, които изобщо не го интересуваха.
— А къде е Аня? — попита той брадатия чичка.
— Днес не е на работа. Ти ли си въпросният Михаил?
Брадатият хвърли на Доценко поглед, изпълнен с любопитство.
— Аз съм — малко учудено отговори капитанът. — Нима вече ме познавате?
— Цялата фирма знае за тебе, нали момчетата виждат как стоиш с Анютка, когато те прибират стоката. Пък и Анютка разправяше, та чак се прехласваше, колко си необикновен.