— Ами ако го няма на работното му място?
— Кого? Следователя ли?
— Ами да. Нали Мелник каза, че след петнайсет минути ще провери, иначе ще уволни и двама ни.
— Ох, Миша, защо обръщате внимание на разни глупости! Казал бил… Той може да провери след петнайсет минути дали на следователя е съобщено, но не може да го изкомандва кога да се издаде постановлението. И изобщо няма намерение никого да уволнява, да не е идиот — и без това няма достатъчно хора. Сега ще звънна на Костя Олшански, ще се разкая за всичките си грехове и да се надяваме, че той ще ни разбере.
— Ами ако го няма в службата? — настойчиво повтори Доценко.
— Е, ако го няма, здраве да е, престанете да се притеснявате, моля ви.
Настя тръсна тези думи доста ядосано и веднага мислено се скастри. Какво право има да разговаря така с Михаил? Тя си е добре, вече почти е решила за себе си, че няма да работи за Мелник, особено след днешния случай, така че един скандал повече или по-малко няма голямо значение. Няма за нея. А за Доценко? Та нали той има още много да работи с Господаря, естествено е да се пази от такива неприятности. Има едно златно правило: мъмрили ли са те, поправи грешката си, поправиш ли я бързо, връщаш си добрата репутация. На нея не й пука за репутацията й в очите на Мелник, но при Миша е съвсем друго. И тя няма никакво право да му се сърди.
Но Доценко се оказа лош пророк: никой не вдигна телефона в кабинета на Олшански, а на другия телефон секретарката каза, че Константин Михайлович е отишъл да присъства на обиск. Тъй като секретарката беше страстна почитателка на криминалната литература и особено обичаше книгите, написани от Татяна — съпругата на Стасов, Настя на няколко пъти й се бе подмазвала, като й бе носила нови повести с автографи, с което си бе спечелила пълното и дълбоко доведе на една от най-дългогодишните служителки от следствения отдел при градската прокуратура. Така че без усилия получи адреса, на който в момента Олшански присъстваше на обиск.
— Да вървим, Мишенка — каза тя и си облече якето, — ще се опитаме да хванем Костя, преди Господаря да го направи. Вече минава пет, Олшански може да не се върне в прокуратурата след обиска.
— Ами вечерният отчет? — жално попита Доценко. — Ще трябва да поискаме разрешение от Мелник, инак ще крещи още повече.
— Миша, не ставайте дете. Гордеев ни е поразглезил, дума да няма. Никога не ни се е налагало да мислим как да измамим началника си и как да се измъкваме. Няма как, ще трябва да усвоим тази наука. — Тя вдигна слушалката на вътрешния телефон и набра номера на Жерехов, заместник-началника на отдела. — Павел Василиевич, ние с Доценко отиваме да изпълняваме нареждане на Мелник. Ако ни търси, напомнете му това, ако обичате, защото той може и да забрави и да започне да се кара защо не сме го посетили за отчета.
Намерението да смени работата и началника си укрепваше у нея с всяка изминала минута. Не че Анастасия Каменская беше абсолютно честна и правдива във всичко, разбира се, че не, инак не би могла да работи в криминалната милиция. Но наистина през последните десет години не й се бе случвало да мисли как да измами началника си. Просто нямаше такава необходимост, нещо повече — това би било глупаво и опасно, защото Житената питка — Гордеев можеше да й даде много умен съвет и да й помогне. Той имаше доверие на подчинените си, на техния опит и интуиция и не тропаше с крака, когато указанията му се изпълняваха неточно или не се изпълняваха — стига за това да имаше солидни причини. А в работата с Мелник трябваше постоянно да мисли не толкова за разкриването на престъпленията, колкото как да не си навлече неприятности. Колко противно и унизително беше всичко това!
Доста бързо стигнаха до мястото, посочено от добросърдечната секретарка. Пред входа на блока бяха спрели две коли: милиционерската — бяла с тъмносиня ивица, и светлосиньото жигули на Олшански.
— Успяхме! — с облекчение каза Настя. — Сега можем спокойно да изчакаме Костя да излезе. Хем ще подишаме чист въздух.
Тя извади цигарите и зиморничаво сгърчи рамене. Не беше много студено, под краката продължаваше да жвака разтопен сняг, но налитащият влажен вятър току запращаше в лицата им отвратителна смес от суграшица и дъжд. Да се разхождаш в такова време не е много приятно. Настя надникна във входа, надявайки се да намери там временно убежище, но веднага излезе. Блокът беше стар, с мръсно стълбище и олющени стени. По-добре да постоят на улицата.