— Трябваха ми пари за Лола, затова се съгласих. Анечка, аз знам откъде е тръгнала цялата работа. Вероятно кредиторите на братовчед ми прекрасно са знаели, че освен мен, няма кой друг да помогне на Лолита, и са разбирали, че заради тези пари съм готов на всичко. Така че именно те са подсказали на възложителя, че може евтино и без риск да използва мен. С една дума — съгласих се. Казаха ми името на човека и започнах да се подготвям. А след два дни ми съобщиха, че не се нуждаят от моите услуги. Отказаха се с една дума. Помислих, че необходимостта да бъде ликвидиран този Нурбагандов е отпаднала. Че са се сдобрили или са се спазарили, изобщо разбрали са се по някакъв начин с него. А наскоро случайно прочетох в един вестник, че Нурбагандов все пак е бил убит. И разбрах, че те са си намерили друг изпълнител, по-евтин. А може и да са решили да не се стискат и да наемат някой по-опитен, истински професионален убиец. Това е то. Така че не съм убиец. Мислех да го направя, да, защо да крия? Но все пак не го убих. Бог ме спаси, възпря ръката ми.
Анна вдигна глава, погледна го и устните й леко трепнаха в плаха усмивка. Паригин се успокои. Всичко е наред, тя повярва на лъжата му, няма да се страхува от него. И няма да хукне в милицията да го предава.
— А планът ми се състои в следното. Човекът, на когото ще се обадиш, прекрасно знае, че никого не съм убивал, затова много ще се изненада, като му кажеш, че си ми поискала пари и аз съм ти ги дал. Но защо съм платил, щом за нищо не съм виновен?
— Така де, защо си ми платил, след като никого не си убил?
Гласът й хареса на Паригин, беше жив и звучен, далеч не като онзи, с който бе разговаряла с него първата вечер. Значи отново се бе овладяла, той навреме бе уловил опасния момент и не я бе оставил да потъне в апатията и тъгата си.
— Платил съм, за да не казваш това, което знаеш. Ако милицията научи, че съм се съгласил да изпълня поръчката, не ме чака нищо добро, можеш да ми повярваш. Това се нарича подготовка за предумишлено убийство и за нея могат да ме осъдят. Вярно, присъдата ще е малка в сравнение с присъда за реално извършено убийство, но пак не ми се иска да я излежавам. Ти знаеш, Анюта, никой не иска да губи свободата си. И почти никой не смята, че малката присъда не е страшна. Много често човек, спасявайки се от малка присъда, от страх допуска огромни грешки, извършва нови престъпления, за които присъдата вече наистина ще е голяма. Така че и нашият Зотов е платил от страх. Защото ти си много опасна жена, от тебе е по-добре човек да се откупи, отколкото да. Ти обяснява, че всъщност никого не е убивал.
— Защо да съм опасна? Откъде ти хрумна?
Паригин се разсмя, отново се наведе и целуна Анна. Целувката не беше продължителна, но твърде многообещаваща.
— Още не съм го измислил. Но до момента, когато този човек влезе във връзка с мен и ме попита за теб, непременно ще измисля нещо сърцераздирателно и убедително. И ще му обясня, че е по-добре да ти плати. Започне ли да ти играе номера, ще стане по-лошо за него. И той ще разбере, че щом аз, без да имам някаква вина, съм решил да платя, значи се налага и той, дето е затънал до ушите в мръсотия, да го направи. Ще плати, ще дадем парите на Долита, а после всичко ще стане така, както ти обещах. Ще сключим граждански брак и ще заминем за две седмици в Шри Ланка, през март там е плюс двайсет и пет градуса. Ще видиш и океана.
— А там има ли делфини? — някак съвсем по детски го попита тя, вдигнала към него огромните си очи.
В един момент Паригин потрепера. Боже мой, та тя е още същинско дете, а той я въвлича в тези мръсни мъжки игри. Дори е някак смешно: такава една висока и силна жена, а с такива детски мечти за делфини. Заля го вълна от нежност.
— Има — каза той, разкопчавайки блузката й. — Там има делфини. И прекрасни тропически растения, които те омайват нощем с аромата си. И учтиви сервитьори, които разнасят студени напитки по плажа. И ние ще се любим от сутрин до вечер.
Тя отново се усмихна, този път открито и предизвикателно:
— Предлагаш да започнем още сега, така ли?
— Вече започнах. Още ли не си разбрала? — Той я дръпна за ръката. — Хайде. Да вървим, момичето ми, ще ти покажа как ще те любя на брега на океана.
Паригин отдавна не бе изпитвал такова отвращение към себе си, каквото изпита в този момент.