— Време е, време е. Ако искаме да накараме някого да ни уважава и да вижда в нас делови хора, трябва да бъдем точни.
Разговорът премина дори по-леко, отколкото бе очаквал Паригин. Пьотър Михайлович беше кратък и не се правеше на много хитър. Щом чу името Зотов, веднага попита:
— Колко искате за това?
— Четирийсет хиляди — отговори Анна.
— Много е. Трябва да помисля. Освен това ми трябват гаранции за вашата добра воля. И искам да знам какъв обем знания са оценени на сумата, която посочихте.
— По телефона ли искате да чуете това?
— Естествено, че не. Предполагам, че и вие не сте привърженичка на прибързаните решения. Дайте ми време да обмисля ситуацията.
— Колко време?
— Два дни. Обадете ми се след два дни и ще си уговорим среща.
Връзката беше добра. Паригин чу целия разговор, притиснал ухо до слушалката, и той никак не му хареса. Ха, да се среща с човека, от когото смята да измъкне доста пари! Това не е по правилата. Шантажистът изобщо не бива да се среща с жертвата си — това е елементарно правило за безопасност, камо ли пък да се среща не за да получи парите, а за да преговаря предварително. Следователно, Пьотър Михайлович, очевидно вие нямате намерение да платите. Искате да проследите прекалено информираната дамичка и да си разчистите сметките с нея. Добре, господинчо, няма къде да се денете, при всяко положение ще си платите. Дето се казва, ако не умееш — ще те научим, ако не искаш — ще те накараме.
Той бързо докосна Анна по ръката и отрицателно завъртя глава. Тя разбра.
— Не, Пьотър Михайлович, за това и дума не може да става. Или вие вярвате на думите ми, или аз ще рискувам да дам гласност на съдържанието на своята осведоменост по телефона.
— Но трябва да ме разберете — поомекна Пьотър Михайлович, — става дума за много пари и аз трябва да знам за какво плащам.
— Това са ваши проблеми. Можете да не плащате и тогава ще научите какъв е обемът на информацията, с която разполагам, от средствата за масова информация или от следователя. Така допада ли ви?
— Слушайте, та ние сме делови хора, а деловите хора винаги проверяват качеството на стоката. Никой не купува на сляпо. Съгласна ли сте?
— Не, не съм съгласна. Теоретично сте прав, но на практика това не ме устройва.
— Ами добре тогава, търсете си друг купувач на стоката — леко раздразнено каза Пьотър Михайлович.
— Другият купувач вече си плати.
— И кого имате предвид?
— Зотов.
— О, така значи…
— Да, Пьотър Михайлович, именно така. Двамата с него плащате по равно. Той вече внесе своя дял, сега е ваш ред. Та кога да ви се обадя?
— Нали ви казах — след два дни.
С това разговорът приключи. Резултатът напълно задоволи Паригин, сега трябваше да почакат — дали Пьотър Михайлович няма да се опита да намери Зотов и да го попита за шантажистката.
Той помогна на Анна да смели с месомелачката орехите, зеленчуците и чесъна и да приготви варената кокошка, като отдели месото от костите. Те смесиха получената маса със силен бульон, заляха с нея късчетата месо и след като тенджерата завря, я свалиха от огъня и я сложиха в хладилника.
— А сега какво? — попита Анна и си свали престилката, вързана върху ризата и панталоните. — Тъпо ще чакаме два дни?
— Е, защо пък тъпо? — разсмя се Евгений Илич. — Ще чакаме умно. Първо, имаме цели два дни, които да прекараме заедно, а това никак не е малко. Второ, довечера ще трябва да проверим дали скъпият Пьотър Михайлович не ме търси за разговор. Това е задача за теб, не искам излишно да се мяркам там, където може да ме видят колеги от завода. Нали съм в отпуск по семейни причини.
— Това опасно ли е?
Очите й отново станаха огромни и уплашени, като на дете, заплашено със затваряне в тъмния килер заради сторена беля. И Паригин отново се почувства зле.
— Какво говориш, мила, никак не е опасно. Трябва само да отидеш в един магазин, аз ще ти кажа къде се намира, да влезеш в отдела за галантерия и да видиш коя продавачка е на смяна. Не е нужно специално да питаш за нея — на униформените блузки на всички продавачки са прикрепени баджове. Трябва ти онази, която се казва Алла. Ако я няма, попитай кога е на смяна. Ако е на щанда, кажи й, че те праща Зотов. Тоест аз. И това е всичко.
— Как така всичко? — учуди се Анна. — И после какво ще стане?
— Тя ще ти отговори нещо. Ще й благодариш и ще си тръгнеш.