Анна вдигна циповете на ботушите си и стана. Гледаше го от висотата на ръста си и лицето й беше строго и същевременно щастливо.
— Женя…
— Да?
— Женя, и досега не мога да повярвам, че това е истина. Като в приказка. Нима всичко това става в действителност, а не насън?
— Истина е. Ние ще се оженим, ще живеем дълго и щастливо и ще умрем в един и същи ден. Хайде, Анюта, да вървим, имаме още много работа.
Те се върнаха в апартамента на улица „Мосфилмовская“ без приключения. Паригин погледна часовника и заведе Анна до телефона.
— Време е, Анечка.
— Хайде първо да обядваме — предложи тя.
Евгений разбра, че тя се страхува и се опитва да отложи трудния момент.
— Не, първо трябва да се обадим, а после с чиста съвест ще седнем на масата. Хайде, Анюта, стегни се, нали вече му се обади веднъж и знаеш, че това не е никак страшно. Още повече че снощи аз здравата го сплаших, така че днес ще бъде много по-сговорчив. Ако предложи среща, не отказвай, съгласи се с всякакви условия, само и само да получиш парите. Разбра ли?
Той буквално насила натика слушалката в ръката й и набра номера. Пьотър вдигна веднага, изглежда, нито за миг не се разделяше с клетъчния си телефон. Първите думи на Анна прозвучаха неуверено, гласът й предателски трепереше, но всъщност това беше добре за осъществяването на замисъла.
— Обстоятелствата около мен се промениха и не мога да чакам повече. Парите ми трябват спешно.
— Но ние се разбрахме за два дни — недоволно отвърна Пьотър Михайлович. — Нали разбирате, че сумата е твърде голяма и е просто невъзможно да се събере толкова бързо.
— Това не ме интересува — прекъсна го Анна. — Щом сте сметнали, че можете да наемете Зотов, ще намерите и парите.
Паригин мислено й изръкопляска. Интуитивно Анна бе избрала верния тон. Агресивна, нервна и поради липса на време — нелогична, Пьотър трябваше да види в нея лесна плячка. Нима няма да клъвне?
— Ами добре. Ще се опитам да намеря парите за днес. Можете ли да почакате поне до довечера?
— До довечера мога. Къде и как ще ги получа?
— Районът Северно Бутово ясен ли ви е?
— Обяснете ми, ще намеря мястото.
Притиснал ухо до слушалката, Паригин внимателно слушаше. Пьотър искаше шантажистката да отиде за парите в един район с нови строежи. Грамотно решение. Хората там са все нови, още не се познават по физиономия, едно непознато лице няма да бие на очи.
— … До този блок се строи административно здание, многоетажно, веднага ще го видите. Още няма стени, само бетонни плочи и стълбища. Качете се на осмия етаж, там ще видите още едно широко стълбище, това ще бъде зала за конференции във вид на амфитеатър. Ще се срещнем на горната площадка.
— А не може ли на по-долен етаж? — попита Анна. — Защо трябва да се катерим до осмия етаж без асансьор?
— Трябва да бъда сигурен, че не ме лъжете и ще дойдете сама. От това място всичко се вижда добре. Ако не сте сама, няма да получите никакви пари.
— Добре. В колко часа?
— В единайсет и половина.
— Много е късно.
— Но по-рано аз няма да успея да събера цялата сума. Вече ви обясних. Нали вие не искате да чакате до утре?
— Добре тогава. Но имайте предвид, Пьотър Михайлович, аз нямам какво да губя, при всяко положение ще замина, имам билет за вдругиден, а парите, които получих от Зотов, са ми напълно достатъчни. Затова ако днес не получа парите, няма да ви се обаждам повече, а веднага след моето заминаване вас ще ви приберат на топло. Аз не хвърлям думите си на вятъра.
— Разбрах това. Довиждане.
Замисълът на Пьотър Михайлович беше пределно ясен на Паригин. Ами добре, значи ненапразно прескочи до вкъщи. Анна го гледаше въпросително в очакване на оценка за проведения разговор.
— Е, Женя? Правилно ли разговарях или нещо сбърках?
— Много правилно, мила, всичко беше прекрасно — промърмори той, откъсвайки се с усилие от собствените си мисли. — Довечера ще получим парите, утре сутринта ще ги дадем, ще откараме Лола и момчето у тях и можем да смятаме, че с всички проблеми в живота ни с теб е свършено. Още Утре ще отидем в гражданското.
— Наистина ли? Не ме лъжеш, нали?
— Не те лъжа. Ела при мен, хубавице моя.
Той притегли Аня към себе си. Трябваше да я разведри, може би това беше последният ден в живота й, така че поне да изпита удоволствие.