Глава 16.
Настя никога не се бе страхувала от самотата. Тя не скучаеше и не тъгуваше, когато беше сама, винаги имаше за какво да размишлява. Сега обаче се почувства абсолютно объркана. Льошка го няма, а и тя едва ли би му казала в какво подозира втория си баща. Самият Леонид Петрович в качеството на съветник и утешител естествено отпада. Преди два месеца тя, без да се замисли, би отишла да сподели нещастието си с Гордеев, но сега й беше неудобно да се обърне към него. Човекът е на ново място, има си нови грижи и ново обкръжение, а тя ще му се натрапва с разни глупости, сякаш той си няма друга работа. Като си припомни миналите дни, Настя призна пред себе си, че и у Заточни се бе самопоканила на гости с надеждата да може да поговори с него за онова, което мира не й даваше. Ако той я бе приел по друг начин, тя щеше да му разкаже всичко. Имаше доверие на Иван Алексеевич почти колкото на самия Гордеев. Но Заточни не оправда надеждите й, беше студен и рязък и тя имаше чувството, че глупавите й приказки дразнят генерала, изглеждат му детински и безсмислени и изобщо със самото си посещение и молбата да я вземе на работа много го е разочаровала.
Никога досега Анастасия Каменская не се бе озовавала в ситуация, когато под думата самота трябва да се разбира нямам с кого да се посъветвам. Приятелите, такива като например Юра Коротков или Стасов, не се броят. Проблемът беше толкова сериозен, че й трябваше не приятелско съчувствие, а професионален опит и мъдрост, които идват с годините, а не от развития интелект.
До такава степен бе потънала в преживяванията си, че почти напълно бе изгубила интерес към работата си. И дори поредната проява на началническо недоверие от страна на Мелник не я засегна и разстрои. Докато Миша Доценко беше страшно възмутен.
— Помислете само, Анастасия Павловна, Мелник след нашата молба за обявяване на Лазарева за издирване е пуснал ориентировка, в която е посочил, че издирваната Анна Лазарева е особено опасна престъпничка, страда от сериозни разстройства на психиката и може да окаже съпротива при задържане. Да не е откачил? Какви разстройства на психиката?
— Самият вие казахте, че тя е психично неуравновесена личност — вяло му напомни Настя.
Анна Лазарева никак не й беше интересна. Всичко, което не беше непосредствено свързано с нейното лично нещастие, не й беше интересно.
— Да, казах — продължи да се горещи Михаил, — но не ставаше дума за разстройства, за които се говори в ориентировките.
— Откъде знаете за какви разстройства става дума? Не сте лекар, нали?
— И Мелник не е лекар. Аз поне опознах Анна, общувал съм с нея, а той дори не я е виждал. Откъде му е хрумнало, че тя би могла да окаже съпротива при задържане?
— Тя е спортистка, физически е добре развита, едра. Не може да бъде заловена с голи ръце. Това са дребни неща, Мишенка. Не забравяйте, че Мелник наистина я смята за престъпничка и от тази гледна точка всичко, което е направил, го е направил правилно и грамотно. И вие прекрасно знаете, че без подобна ориентировка никой няма да я издирва. В постановлението за издирване Олшански е определил Лазарева като свидетел, а свидетелите у нас никой не се претрепва да ги издирва. Да, ние с вас не успяхме да докажем на Мелник, че тя няма нищо общо, но това е вече наш проблем, а не негов. И после — тя наистина изчезна. Къде е отишла? Къде се намира и защо не живее в дома си и не ходи на работа? Не можем просто така да си затворим очите за това.
Настя едва изтръгваше думите от себе си, стараеше се да успокои Михаил и да оправдае действията на началника, за да не покаже до каква степен всичко това й е безразлично. Лазарева не е никаква убийца. Единственото, с което е интересна, е защо е ходила в редакцията и е търсила Валентин Баглюк. Но тъй като е съвсем сигурно, че изобщо не познава Баглюк, щом отначало е взела Коротков за журналиста, то тя едва ли е замесена в историята със статията. В историята, към която има отношение вторият баща на Настя. Сега само това има значение за нея. Само това. А всичко останало върви по дяволите!
Вечерта, малко след десет, Анна започна да се облича. Ръцете й трепереха и Паригин виждаше, че тя се вълнува и е много уплашена.
— Анюта, не се страхувай от нищо, аз ще бъда наблизо — успокояваше той момичето, но също трудно овладяваше обзелото го напрежение.
— Ти няма да можеш да бъдеш наблизо — Пьотър Михайлович каза, че отгоре всичко се вижда. И ако не съм сама, няма да даде парите.