Милиционерчето помисли малко, после решително протегна ръка към ципа на якето на Евгений Илич, разкопча го и бръкна в джоба. През това време Паригин се огледа наоколо. Около мястото, където буквално преди няколко минути бяха паднали двете тела, сновяха хора, осветяваха, отдалече се чу сирената на „Бърза помощ“. „Колко бързо се променя всичко в живота! — помисли си Паригин. — Само преди няколко часа правих любов с Аня, преди час разговарях с нея, преди десет минути наблюдавах как тя се движи, бяга и мислех как да запазя живота й, като при това получа и парите. Само преди десет минути се опитвах да съчетая Аниния живот с тези проклети пари за Лолита и ми се струваше, че задачата може да се окаже изпълнима, ако имам късмет. Минаха само десет минути оттогава… И ето че сега стоя пред милиционер, който проверява документите ми, защото търси именно мен, и си мисля единствено как да се изпаря оттук. А Аня вече я няма И пари за Лола няма. Но пари аз може би все някак ще намеря, а Анюта не мога да я върна. Колко странно се подрежда животът понякога…“
— Моля да се качите в колата и да почакате! — строго заяви момчето, след като внимателно проучи и затвори паспорта на Паригин.
Евгений Илич очакваше Ира да започне да се възмущава и да моли да я пуснат, защото вече е късно и детето трябва да си ляга. Но за своя изненада — беше сбъркал. Ира мълчаливо и все така усмихната хвана момиченцето за ръка и послушно отиде при колата, без дори да се извърне към човека, който току-що й бе помогнал да слезе по тъмното стълбище и бе мъкнал нейните чували с боклук. Паригин я последва.
— Какво има в чувалите? — попита момчето.
— Боклук. Строителни отпадъци. Апартаментът се ремонтира — избъбри през рамо Евгений.
— Оставете чувалите, дайте ги тук, а вие се качете в колата.
Паригин с видимо облекчение подаде тежките чували на милиционера, като същевременно с лакът премести сака по-назад зад гърба си, за да не бие на очи. Нека провери съдържанието им, по принцип това е правилно — когато е извършено престъпление, милицията не бива да изпуска никого от отцепената територия без проверка и обиск.
Под мрачния поглед на още един милиционер, който седеше зад волана, тримата се настаниха на задната седалка на жигулата. Първото момче подаде на някого чувалите, после се наведе към тях с бележник в ръка.
— Кажете си името, адреса и телефона, а също името и адреса на детето — обърна се той към Ира.
— Ирина Павловна Милованова. Ще ви кажа адреса и телефона, но имайте предвид, че не съм регистрирана като жителка на Москва.
— При кого живеете?
— При роднини. Обадете им се, те ще потвърдят.
— И детето ли не е регистрирано?
— Не, Лиля е коренячка московчанка. Аз живея в апартамента на баща й и съпругата му.
— Какво правехте тук в този късен час?
— Нали ви казах, ще се местим в този блок, купихме тук апартамент и сега го ремонтираме. Наложи се да закъснеем, защото асансьорният техник изключи асансьора, а ни докараха дъските, които бяхме поръчали, и работниците ги качиха на ръце. Ако мислите, че това се прави лесно и бързо, можете да проверите колко време отнема.
Паригин остана поразен, че тя продължаваше да говори весело и дори май се шегуваше, във всеки случай отговаряте на въпросите без ни най-малко раздразнение и доста подробно.
— Ще трябва да поседите тук и да почакате, докато проверим самоличността ви.
— Разбира се — отговори тя и отново се усмихна.
— Защо, какво се е случило тук? — колкото можа по-равнодушно попита Паригин шофьора. — Защо е цялата дандания?
— Една жена и един мъж са загинали, паднали са от високо — лаконично отвърна шофьорът. — И изобщо не отправяйте въпросите си към мен.
Той явно не беше разговорлив, но Паригин искаше на всяка цена да научи какво се е случило и защо някой е познал Аня по някаква снимка. Да не би да са я издирвали? Но защо? За какво?
— Добре, добре, ще питаме другите — благодушно отвърна той. — А какво викаха тука колегите ви през мегафона? Викаха някаква Лазарева ли беше, Ларионова ли, казваха й да слезе, заплашваха, че районът бил отцепен…
— Ами точно тя загина. Маниакална убийца, напълно откачена, удушила е десет души, избягала от следствието, за това я издирвахме.
— Ама наистина ли десет души… — смаяно изохка Ира.