Тя се наведе над мивката, изстиска на дланта си малко тоалетно мляко и внимателно изми лицето си с ледена вода. Пръстите я заболяха от студа, но за сметка на това по страните й изби някакво подобие на руменина. Добре, сега косата. Отвори шкафчето и бързо огледа кутийките с боя. Как да се боядиса? Рижа? Я стига, толкова пъти се е правила рижа, че беше й омръзнало. Платиненоруса? И това й беше омръзнало, естествената й коса е пепеляворуса, докога ще гледа тази липса на цвят! Брюнетка? Да, така ще е най-добре. Една брюнетка трябва да бъде енергична, активна, страстна и може би този облик ще я изведе от състоянието на вялост и апатия.
Тя изми главата си, после нанесе боята върху косата си, намаза лицето си с козметична маска с интензивно действие и седна в кухнята с цигара в ръка. Когато допуши цигарата, нервно скочи. А, не, няма какво да седиш, щом решението е взето, трябва да го изпълняваш, а не да чакаш да дойде някои добър чичко и да свърши всичко вместо теб. Няма да дойде и няма да го свърши, защото твоите проблеми са си твои проблеми, а твоята болка си е твоя болка — на никого друг, и никой няма да получи главоболие, задето ти страдаш и трябва да ти се помогне. И никой няма да ти помогне. Защото никому не си нужна…
Стоп! Ти какво, да не откачи? Кой ти разреши да разсъждаваш така? Ето на, вече чак се просълзи от самосъжаление, бедната тя, никому не е нужна. Една захвърлена, скъсана парцалена кукла. Хайде, хайде, самонавивай се, говори си колко си нещастна и как никой не се интересува от теб. Край, стига. Обича те Льошка, ти си му нужна, а той е нужен на теб, просто сега го няма наблизо, но не защото е безразличен към болката ти, а защото замина да печели пари. Пак за теб между другото! Обича те майка ти и колкото и да те тормози с приказките си за правилния начин на живот, ти прекрасно знаеш, че тя ще ти даде всичко и всичко ще направи, дори в ущърб на себе си и на Леонид Петрович, само и само ти да си щастлива. И ако майка ти все още е младолика, елегантна и привлекателна, работи много, включително и в чужбина, и води светски начин на живот, това изобщо не означава, че не те обича и не се притеснява за теб. Татко… Не, прескачаме го, не мисли за него, него го няма, няма го, няма го! Затова пък ги има брат ти Саня, неговата чудесна съпруга Дашенка и тяхното синче, което е вече на годинка и половина. Ето, те съвсем определено те обичат и ще те обичат каквото и да се случи. Между другото — за Саня. Нали и той работи в банка, и то голяма банка. Защо не си поприказваш с него за Програмата? Ами ако знае нещо, защото именно тяхната банка е сред спонсорите на Програмата, също както структурите на Денисов? И защо не се сети веднага за брат си? Ама че и аз съм една глупачка! Вероятно това е неизкоренимият страх на всички детективи — да не би да въвлечеш някой близък в мръсотията.
Настя дори не бе забелязала как бе започнала да си говори сама шепнешком и се сепна едва когато откри, че не само си говори, но и почиства печката. Боса, по мънички дантелени бикини, с мокра коса, покрита с черна крем-боя и забодена високо над тила, и със сивкавозелена маска на лицето, Настя Каменская, която ожесточено търкаше керамичната повърхност на печката и при това си мърмореше нещо под носа този момент представляваше — най-меко казано — страховита гледка, но беше прекалено погълната от собствените си преживявания, за да може да се погледне отстрани. Ако можеше, сигурно дълго и от сърце щеше да се смее.
Когато минаха двайсетте минути, определени от инструкцията, тя застана под душа, изми боята от косата си и маската от лицето си. Избърса се, като с всички сили разтърка тялото си с пешкир, и включи сешоара. Тежката и гъста дълга коса съхна дълго, но Настя отново потъна в своите тъжни мисли и не забеляза колко време е минало. И за да бъдем напълно справедливи, трябва да отбележим, че сешоарът беше хубав и мощен.
Сега от огледалото я гледаше белокожа брюнетка. Вярно, тази брюнетка беше някак недоправена, защото жените, които имат естествено черна коса, нямат съвършено безцветни вежди и мигли като Настя. Създаваше се усещането, че е сложила перука. Но това беше поправимо.
Настя внимателно разреса косата си с четката и я събра в гладка прическа с тежък възел на тила. Извади големия комплект за гримиране и се зае с лицето си. Първо фон-дьо-тен, после пудра — налагаше се, истинските брюнетки не са такива сиво-бледолики, кожата им трябва да бъде ако не мургава, поне с наситен телесен цвят. Хрумна й мисълта, че да си прави толкова сложен грим в единайсет вечерта е най-малкото глупаво, ще може да приключи с него чак в дванайсет, след което ще трябва веднага да измие всичко и да си легне. Но въпреки това ще го направи. Ако трябва, няма да спи, ще седи в кухнята или ще се мотае из жилището цяла нощ, за да запази до сутринта и укрепи в себе си вътрешното усещане, което трябва да се появи у нея заедно с новия облик. Ами ако не се появи? Не, трябва да се появи, трябва, тя ще работи върху външността си, докато не почувства, че вялата, апатична, скапана и смазана от преживяванията си Анастасия Каменская вече я няма.