Настя мислено се похвали, задето при въвеждането в компютъра бе създавала азбучен справочник на всички имена, срещани в тези данни — били те имена на престъпници, потърпевши, свидетели, заподозрени или просто случайни хора. Човек никога не знае за какво може да му послужи подобна информация. Навремето благодарение на тази картотека тя успя да разкрие човек, който бе извършил три убийства й се подготвяше да извърши четвърто. В своя компютърен справочник откри дори потенциалната четвърта жертва. Много полезно нещо.
Нетърпението се разгаряше у нея като пожар, но съвестта не й позволяваше да събуди Ира. За да убие времето, Настя отиде в банята да измие красотата. С лицето няма да има проблеми — обикновен грим, а виж, боята от косата трябваше да мие на три-четири пъти. Вярно, тя не е устойчива, направена е специално за еднократна употреба, но пак ще трябва няколко пъти да насапуниса косата си с шампоан, докато тя не възвърне естествения си платинен цвят.
Докато си връщаше естествения облик, тя успя да убие цял час. Сега отново беше безцветна блондинка с белезникави вежди и мигли. Настя се стараеше да не се гледа в огледалото, за да запази решимостта си докрай. Така и не успя окончателно да заглуши вътрешния глас, който й нашепваше: „Не си навирай носа в това, не се рови, неизбежно ще намериш и други доказателства, че с това е свързан вторият ти баща, и ще изпиташ още по-голяма болка. Затвори си очите и се преструвай, че нищо не се е случило, че нищо не знаеш, че просто ти се е сторило. Да не би само баща ти да има навик да драска по етикетите на бутилките? Със сигурност има и други хора, които го правят. Втълпи си го и се успокой.“ Настя много искаше да послуша и последва съветите на това коварно гласче, трудно й беше да се бори със съблазънта отново да се върне към спокойния и стабилен живот, в който си имаше своя толкова близък и обичан татко Льоня. И от него винаги можеше да поиска съвет. А сега не можеше.
Тя седеше в кухнята, пиеше кафе и методично чертаеше на лист някакви схеми и таблици. Така й беше по-лесно да подрежда мислите си.
От едната страна на листа, вляво горе, подреди сведенията за седмината удушени. Един от тях беше някой си Нурбагандов, в миналото — Хаджиев, завършил учебния център, създаден в рамките на държавната програма. Бивш „източник на информация“ на криминалната милиция, по нелепа случайност разпознат от Дмитрий Вавилов.
Горе вдясно нарисува кръгчета и квадратчета, в които вписа информацията за Никита Мамонтов, потенциален курсант в учебния център, и за загиналия при автомобилна катастрофа журналист Баглюк. От името на Мамонтов до квадратчето „учебен център“ прекара пунктирана линия. Тук връзката беше ясна.
В долния край на страницата — сведенията за Лазарева и за двамата мъже — загиналия Стоянов и задържания Паригин. Между долната и горната част имаше само една връзка. Лазарева — Баглюк. Между тях нямаше нищо друго, което да ги свързва. Следователно, за да се обединят всички тези части в едно, трябваше да се изясни защо баскетболистката бе отишла в редакцията. Това беше най-слабото звено, защото и момичето, и журналистът бяха мъртви. Вече нямаше как да ги попита. Но без това звено нищо нямаше да излезе.
Вярно, имаше още едно звено. Баглюк — Леонид Петрович. Но нали не можеше да попита втория си баща… Не, тя няма да направи това за нищо на света. Идиотска история: да води следствие срещу собствения си втори баща, който й беше като истински и когото от най-ранно детство бе наричала татко.
Точно в седем сутринта тя решително влезе в стаята и запали лампата. Ирочка се размърда под одеялото, извърна се към стената и се зави презглава. Настя включи поставения на бюрото компютър, бързо намери своя азбучен справочник и въведе думата за търсене: Стоянов. Беше абсолютно сигурна, че ще намери човека, който й трябваше. Но я очакваше разочарование. Мъжете е фамилно име Стоянов не бяха много, само осемнайсет, но сред тях нямаше нито един Григорий Иванович. Нищо чудно, че името й се бе сторило познато, от тези осемнайсет Стоянови двама бяха братя, жестоки убийци, и навремето й се бе наложило здравата да се потруди за разкриването на извършените от тях престъпления. Други петима бяха цяло семейство: родители, син, снаха и внучка — всички бяха загинали при взривяване на колата им, с която те тръгвали за вилата си. Синът беше важен бизнесмен, а взривът — акт на отмъщение. Настя добре си спомняше този случай, беше съвсем пресен.