Татко… Господи, защо?
„Стига, Настася, я се овладей! Ти, разбира се, не си Павлик Морозов, за да шпионираш любимия си втори баща. Но не си и безволево създание, което позволява да го набъркват в мръсотии. Решила си да напуснеш? Напусни тогава. Но първо си довърши работата. Инак вместо тебе ще го направят други, а тебе ще те смятат за недалновидна и повърхността глупачка, която не е забелязала слона под носа си. И не забравяй, обеща на Денисов: ако имаш основания, да свършиш всичко сама и да предупредиш хората му.
Ти, майорът от милицията, си обещала нещо на голям финансов магнат, на мафиот? Ти в ред ли си изобщо, драга? — запита се Настя и веднага си отговори мислено: — Май не съм. Но вече съм се набъркала, вече съм обещала, макар и под влияние на слабостта си, в момент на остро съжаление към умиращия старец, и нямам път назад. Разбира се, не биваше да го правя, разбира се, беше грешка. Напоследък направих твърде много грешки.
Но нали обещание, дадено на умиращ човек, е нещо много специално! Ето че и с мен се случва онова, за което по-рано съм чела само в книгите. Конфликт между дълга на честта и служебната целесъобразност. Разумът говори, че трябва да докладвам всички материали на ръководството и да настоявам да ги предадат в главното управление на Заточни, а междувременно тихо и кротко да си напиша рапорта за напускане. С тази работа да се занимават опитни и грамотни служители, а не аз — неопитна, глупава, неумела и сам-самичка. Но аз обещах. И вече няма връщане назад.“
— Юра, трябва спешно да намерим Паригин. Доколкото разбирам, можем да направим това само чрез връзките на Лазарева, по друг начин е невъзможно да го хванем, ако не живее в дома си. Ти обади ли се в завода, където твърди, че работел?
— Защо само да твърди? Работи си там, ползва се с авторитет, ветеран на производството е човекът. Около две седмици е бил в болнични — заради грип, а после е взел неплатен отпуск по семейни причини. При което е взел този отпуск именно по времето, когато е напуснал постоянното си местожителство.
— А преди това си е боледувал вкъщи?
— Така излиза. Боледувал, боледувал, а после нещо се е случило, нещо, което го е накарало да вземе отпуск и да не се мярка нито в дома си, нито на работа. Ася, я да звъннем в „Мосприватизация“, представи си, че той има и друга къщичка, а?
— Или дори не една — съгласи се Настя. — Прав си.
Тя извади от бюрото си справочника и се обади в учреждението, известно на всички под името „Мосприватизация“, където в паметта на компютрите се пазеше информация за всички приватизирани апартаменти в Москва. Разбира се, не им дадоха справка по телефона.
— Сега ще подпишем при Жерехов официално искане и ще отидем — каза Настя. — Колата ти в ред ли е?
— Засега да, но какво ще стане след половин час — не знам! — сви рамене Коротков. — Аз изобщо се чудя как върви още, отдавна й е време да си отиде от естествена смърт.
Настя си наложи да се усмихне, затвори кутията със захарта и я прибра в шкафчето на бюрото заедно с кафето и празните чаши.
— Ще трябва да рискуваме. Да вървим, слънце мое! Аз изпуснах Паригин, аз трябва да го търся. А тъй като между Паригин и твоя личен враг Баглюк има някаква връзка, ти ще трябва да споделиш с мен тези доста неприятни усилия.
В „Мосприватизация“ те доста бързо получиха справка, според която Евгений Илич Паригин беше собственик на още едно жилище, гарсониера, но в хубав блок с подобрена планировка и в престижен квартал. След още някое време се сдобиха и с телефонния му номер.
— Звъни — каза Коротков и подаде на Настя листчето с номера.