— Към фирмата, където е работила Лазарева. Ще търсиш нейни приятели и познати. Все някой трябва да знае къде е живяла напоследък. Шестото чувство ми говори, че тя е живяла там заедно с Паригин. И че той още се намира на това място.
Глава 18.
Във фирмата, където бе работила Анна Лазарева, не знаеха за гибелта й, така че появяването на служители от милицията бе посрещнато с известно напрежение. Личеше, че тук ако не бяха я обичали, поне бяха изпитвали към нея добри чувства и на въпросите на Настя и Коротков отговаряха първо с въпроси:
— Защо, какво се е случило?
— За какво ви е Анюта? Та тя на мравката път прави.
— Защо, какво има? Анечка е много добър служител, ние нямаме претенции към нея.
Наложи се да им кажат какво се бе случило през нощта. Но това не се оказа твърде полезно — хората клатеха глави, горестно въздишаха, ужасяваха се, къде обаче се е намирала Аня през всичките тези дни — това никой не знаеше.
— Може би знаете у кого може да е наела жилище? — попита Настя.
— Жилище ли? Трябва да попитате Лада, тя знае всичко за наемането на жилища.
— Каква е тази Лада?
— Наша продавачка, работи на наш щанд при метростанция „Тимирязевская“, на улицата, точно при изхода от подлеза. Ще я намерите, тя е там сама, няма други щандове. Сестра й се занимава с недвижими имоти, затова когато на някого трябва жилище, винаги го пращаме при Лада. Да, да, попитайте нея, ако на Анюта е дотрябвало жилище, със сигурност се е обърнала за помощ към Лада.
Колата на Коротков, пъшкайки и пръхтейки, ги закара до „Тимирязевская“, където наистина точно пред входа продаваше вестници и списания усмихната блондинка с тъмни очи. Новината за гибелта на Лазарева я шокира, тя дори едва не се разплака, но след като се овладя, им даде адреса и телефона на сестра си и каза, че преди около две седмици Аня я е търсила във връзка с наемане на жилище.
— Не ви ли каза за какво й трябва жилище? — полюбопитства Коротков. — Нали тя има къде да живее?
— Тя има къде да живее, но къде може да води мъже? При мама и тате? — възрази Лада. — Анютка, завърти ли любов с ново гадже, веднага наема жилище, за да има къде да се срещат. От мъж много има да чакаш инициатива. Всичките са хаймани, само чакат жените да им решават проблемите.
— Значи това се е случвало и друг път? — уточни Настя. — Аня и по-рано е прибягвала до услугите на сестра ви, за да наеме жилище?
— Разбира се. Три-четири пъти, вече не си спомням точно.
От „Тимирязевская“ те поеха към агенцията, където работеше сестрата на Лада. Коротков през цялото време хленчеше и се оплакваше, че бил гладен, но Настя този път не го подкрепяше. Не усещаше нито глад — макар че за последен път беше яла преди цяло денонощие, нито студ — което също беше необичайно за нея през зимния сезон, нито умора. Не усещаше почти нищо, освен хладна решимост да приключи с това дело веднъж завинаги и да напусне тази служба.
Когато минаваха покрай поредния павилион с надпис „Топли сандвичи“, Коротков все пак спря.
— Ти както искаш, но аз не мога повече — заяви той. — Отивам да си купя нещо за ядене. На теб какво да ти донеса?
— Нищо не искам.
— Стига, Ася, не може така, трябва да ядеш.
— Не съм гладна, Юрик, честна дума.
— Добре! — сърдито каза той и слезе от колата.
Върна се след няколко минути, в едната ръка носеше увити в пакет сандвичи, в другата — пластмасова чашка с кафе.
— Дръж! — подаде той чашката на Настя.
Тя взе кафето и благодарно се усмихна.
— Благодаря ти, ти си истински приятел.
Коротков седна в колата, извади един сандвич и лакомо отхапа почти половината.
— Ще ми се да не забравяш това, приятелко — каза той.
— Кое?
— Че съм ти истински приятел.
— Благодаря — повтори тя.
„Пада ти се, Каменская, заслужи си го — изкоментира наум Настя. — Юра наистина ти е приятел, винаги ти е помагал и не е имало случай да те предаде, а ти го обиждаш, като му демонстрираш недоверието си и не му казваш какво те безпокои. Безпокои ли? Направо те подлудява. За какво са приятелите, ако ти постоянно им показваш, че не се нуждаеш от тях? Сигурно Ирочка беше права. Впрочем напоследък това се случва със завидно постоянство: всички наоколо са прави — освен тебе, Каменская. Само ти не си права. Само ти постоянно грешиш.“
— Юра, как мислиш, за какво е потрябвала Анна на Паригин?