За миг Коротков престана да дъвче и се извърна към Настя.
— За нищо — учудено отговори той. — Имали са връзка. Обикновена любовна връзка, каквито имат милиони мъже с милиони жени. И тук ли виждаш нещо нечисто?
— Не виждам, но подозирам, че го има. Прекалено много съвпадения, в нормалния живот така не става. И двамата по един или друг начин са свързани с Доценко, имам предвид — познават се с него. И после, аз много добре си спомням какво ми разказваше Миша за срещите си с Лазарева. Тя е била влюбена в него и е очаквала той да започне да настоява за интимни срещи. Откъде тогава се взе тази любовна история с Паригин?
— Ами може историята с Паригин да е минала и да е прераснала в обикновени приятелски отношения — предположи Юра. Той трескаво довърши първия хамбургер и зашумоля с хартията, развивайки втория. — Между другото доста са вкусни — каза той, — глупаво постъпи, като не пожела да хапнеш, защо отхвърляш възможността за внезапно зародила се любовна история? Лазарева, ако съдим пак по разказите на Миша, е била импулсивно момиче, пламенно, влюбчиво, чувствата й са се пораждали лесно и бързо. Миша е изчезнал, престанал е да идва на срещи и точно тогава тя среща нов мъж, защо да не се възползва? Не разбирам какво те притеснява.
— Притеснява ме, слънце мое, фактът, че Лазарева се впуска в нова любовна връзка точно с мъж, който се познава с нейния неверен любим.
— Я стига, Ася — махна с ръка Коротков, — това се случва постоянно и навсякъде. Ти толкова се гордееш с литературните си познания, че би могла и да си припомниш: всяка трета книга описва именно такава ситуация. И всеки трети филм между другото — също. А животът, както ти е известно, ни поднася такива неща, каквито нито един писател не може да си представи. Хайде кажи ми честно — ако прочетеш в някоя книжка, че трима ръководители на едно и също ведомство са с едно и също фамилно име, без да са роднини, и поради това съвпадение се случват какви ли не недоразумения и бъркотии, ще повярваш ли? За нищо на света няма да повярваш. В краен случай ще решиш, че това не е сериозна книга, а пародия или иронично криминале. Ние с тебе обаче живеем с тази реалност, имаме министър, началник на Градското управление на вътрешните работи в Москва и началник на Главното управление на вътрешните работи в Московска област — и тримата съименници. Та какво можеш да ми възразиш в тази връзка, приятелко?
— Нищо — съгласи се Настя. — Но въпреки това тази история с Паригин и Анна не ми харесва, нещо там не е в ред.
Оказа се съвсем лесно да намерят човека, дал под наем жилище на Анна Лазарева. Той беше чевръст и ужасно делови младеж, шофьор във фирмата, в която работеше сестрата на Лада. Имал твърде сериозна дама на сърцето, с която живеел вече от две години в големия й апартамент в центъра на Москва, а своята гарсониера тихомълком давал под наем, и то не чрез фирмата, а изключително „на лична основа“, за да не плаща данъци.
Хазаинът здравата се стресна, когато научи, че от него се интересува милицията. И то стресна се, както се разбра по-късно, далеч не от евентуални данъчни проблеми.
— Ама как така?! — отчаяно нареждаше той и силно се удряше с юмрук по коляното. — Та аз винаги съм се старал да давам квартира на хора, с които няма да си имам неприятности. По сто пъти съм ги питал с какво се занимават и за какво им трябва жилището. Защото нали знаете как става? Превръщат жилището в склад или в някакъв пункт за прехвърляне на стоки, а после излиза, че там има наркотици или оръжие, или други разни контрабандни гадости. Или се сбиват, изпочупват всички мебели и взривяват вратата. А тази Аня ми се видя толкова симпатична, спокойна, пък и тя е наемала това жилище и по-рано и всичко е било наред. Е, това от нея не го очаквах!
— Не се тревожете — успокои го Настя, — нищо страшно не се е случило във вашето жилище.
— Как да не се е случило, щом вие се интересувате? — гневеше се шофьорът. — Какво са направили там? Бардак? Убили ли са някого?
— Не е там работата. Момичето, което е наело жилището, е загинало, а ние непременно трябва да видим нейните неща.
— Тъй — потиснато констатира той, — значи е крадла и е криела в моето жилище крадени стоки.
Той дори не реагира на съобщението за гибелта на квартирантката, толкова беше загрижен за самото жилище, за мебелите и дали е наред входната врата. Без да иска, подсказа, най-лесния вариант да бъде измамен. Коротков веднага се хвана за него.
— Да — веднага се съгласи Юра, — за съжаление вие познахте. Бихме искали да вземете ключовете от жилището и да дойдете с нас, инак ще трябва да разбием вратата. Никак не бихме искали да става така.