— Никак не е трудно — усмихна се Аня. — Вкъщи правя всичко, освен готвенето. Не ме бива да готвя. Инак и пера, и чистя.
— И колко време е нужно, за да израснат такива красиви нокти? — невинно се поинтересува Миша.
— Горе-долу три месеца. Миша, обещахте ми вечеря, а се занимавате с ръцете ми.
— Ох, извинявайте! — Михаил се престори, че се е сепнал.
— Когато видя нещо необикновено, всичко друго забравям. Та така, Анечка, предлагам ви да си изберете от следните видове работа: белене на картофи, начукване на месото, рязане на зеленчуците за салатата. Какво предпочитате?
— Ами дайте ми нещо по-простичко. — Тя се усмихна виновно. — Нали честно си признах, че почти никак не умея да готвя. Хайде аз да беля картофите, поне нищо няма да разваля.
— Става. Ето ви престилка, ето ви нож, ето ви тенджера, а картофите са в ето тази торба.
Анна застана до мивката и започна работа, а през това време Миша се зае с месото, като се опитваше да си спомни в каква последователност вършеше тези неща майка му.
— Аня, ами как е станало така, че не сте се научили да готвите? — попита той, докато режеше месото на дебели пържоли. — Да не би майка ви да ви е освободила от цялата домакинска работа?
— Не, какво говорите, нали ви казах, че върша всичко вкъщи. Просто нямам тези способности по рождение. Старая се, но нищо не излиза. Ту няма да посоля достатъчно, ту ще сложа прекалено много пипер, ту ще оставя месото недопечено. Вероятно е нужен някакъв усет, а аз го нямам. Така казва майка ми.
— Не, Аня, работата не е в липса на усет по рождение, а в любовта. Казвам ви го, защото съм сигурен. Докато живеете с майка си, усетът ви спи, защото майка ви при всяко положение ще сготви нещо. А когато бъдете изправена пред необходимостта да нахраните любимия си мъж, и то да го нахраните вкусно, та да не се разочарова от вас, а освен вас — няма кой да сготви, тогава ще видите, че ще успеете. Вътрешните ресурси веднага се мобилизират и всичко, което дотогава е спяло у вас, ще се събуди и ще се активизира.
— Мислите ли? — Тя остави картофите и се обърна към Миша.
— Сигурен съм.
— И трябва непременно да обичам този мъж, инак нищо няма да излезе, така ли?
— Достатъчно е да го харесвате. Важното е да не искате да го разочаровате.
— Значи ако се опитам да направя вечеря за вас, непременно ще успея?
Да, дамата от федерацията никак не бе преувеличила, когато му разказваше за Анна Лазарева. Момичето вече беше готово да пристъпи към изясняване на отношенията и към раздаване на авансите за в бъдеще. Сега щеше да се вкопчи в Миша и да започне да си проси намеци за душевна близост и готовност отношенията им да се развиват. Добре де, какво да се прави, ще трябва да поддържа играта, нали сам я започна!
— Защо, аз харесвам ли ви? — попита той.
— Харесвате ми. Иначе нямаше да ви дойда на гости.
— Тогава напред, Анечка! Аз се самоотстранявам от кулинарния процес, за да не нарушавам чистотата на експеримента. Ще опитаме ли?
— Наистина ли ще рискувате? — закачливо се усмихна Аня.
— Ами ако съм ви излъгала и изобщо не ми харесвате? Тогава продуктите ви ще бъдат похабени, защото няма да можете да ядете това, което аз ще ви сготвя.
— Ще рискувам, защо не! Тъй като и мен не ме бива в готвенето, по-лошо няма да стане. Обаче представете си, че теорията ми е вярна? Тогава имам шанс да си направя пир по средата на работната седмица.
— Ами добре тогава… Обичам храбрите мъже.
Тя отново се зае с картофите. Миша седна до кухненската маса и започна внимателно да я наблюдава, като от време на време избъбряше по нещо банално до автоматизъм относно любовните романи. Мъж, който добре познава и с удоволствие чете такъв род литература, е огромна рядкост и Доценко след дълги размисли си избра именно такова хоби, макар че от любовните романи му се гадеше. Но жените се хващаха на тази въдица, дето се казва, от раз. Хващаха се дори онези, които не обичаха и не четяха такива романи. Хващаха се просто поради необичайната ситуация. Човек може по принцип да не обича кучета, но е невъзможно да не обърне внимание на куче с две глави. Ето вече две години Миша Доценко купуваше и грижливо, с молив в ръка, изучаваше любовните истории, написани от чуждестранни писателки, търсеше и си отбелязваше прилики и разлики, стараеше се да запомня заглавията и имената на персонажите. „Хобито“ се оказа много полезно и колкото повече ставаха жените, които бе успял да предразположи и с чиято помощ бе получил необходима за разкриване на престъпления информация, толкова повече намаляваше отвращението му към тези книжки. Беше почти същото, което бе изпитал в детството си във връзка с изварата. При спортуването като малък Миша на няколко пъти си чупи ту ръка, ту крак, и то в ситуации, при които негови приятели се отърваваха с обикновени натъртвания. Тогава лекарят каза на майка му, че при момчето се забелязва недостиг на калций и това води до повишена крехкост на костите. Трябва да пие специални препарати и да яде повече продукти, съдържащи калций, предимно сирене и извара. Миша не можеше да понася изварата, повдигаше му се от нея, но майка му упорстваше… След една година се разбра, че костите му са се заздравили и вече не се чупят при всяко падане. След две години Миша можа да се върне към спорта, а омразната извара продължава да яде до ден-днешен. В края на краищата тя не е толкова отвратителна, щом от нея има очевидна и осезаема полза.