Докато запълваше пространството с разсъждения за героите и героините на чуждестранни любовни романи, Миша Доценко наблюдаваше колко ловки и точни са движенията на гостенката му. Тя лъже, че не умее да готви, помисли си изведнъж той. Ами че това е клопка, обикновена клопка за мъжете. Ах ти, Анечка! Да, ти наистина се хвърляш на врата на всеки, който ти обърне внимание, и през дългите години в арсенала ти се е натрупал голям избор от хватки. Далеч не си толкова простодушна, колкото изглеждаш на пръв поглед.
— … между другото този роман беше екранизиран, според мен — съвсем несполучливо. Гледали ли сте филма „Грейналата бездна на любовта“? Прожектираха го някъде в средата на декември.
— Не — отговори тя, без да се обръща.
— Наистина ли не сте го гледали? Може би просто сте забравили? В него Ричардсън играе ролята на Майкъл.
— Не, не съм го гледала. Хубав ли е?
— Не точно. Книгата е много по-хубава…
Така, ти не издържа първата проверка, Анечка Лазарева. Доценко се бе готвил за запознаването с момичето много сериозно, предварително бе премислил в какво ще опита да я изобличи. По-точно — бе проучил внимателно телевизионните програми за вечерите, когато са били извършени седемте убийства, бе запомнил какви предавания и филми са били излъчени в тях. Американският филм „Грейналата бездна на любовта“ бе излъчен именно вечерта и в часа, когато беше извършено четвъртото убийство. Ако Анна го бе гледала, това би могло да се приеме за алиби. Естествено би трябвало след това да се провери дали тя наистина е гледала филма именно през декември и именно по телевизията, а не на видео, но това поне би могло да стане отправна точка.
— Миша, къде държите пипера?
— В шкафчето, вдясно от вас. Там са и всички други подправки. Аня, вие спортували ли сте?
— Играех баскетбол — отговори кратко тя.
— Имахте ли успехи?
— Доста.
— Отдавна ли напуснахте спорта?
— Вече две години. В кой тиган пържите месото?
Доценко разбра, че Анна отбягва да говори за спортната си кариера. Какво пък, съвсем естествено е, щом й е неприятно. Я да проверим наистина ли й е толкова неприятно?
— А защо напуснахте спорта?
— Остарях. В коя купа да нарежа салатата?
Доценко стана и извади от кухненския шкаф красива пластмасова салатиера.
— Заповядайте. Но на колко сте години? Или е неприлично да се пита за това?
— На двайсет и девет. Миша, хайде да не говорим за това, може ли? Разказвахте ми за екранизациите.
— Да, добре че ми напомнихте. Тъкмо исках да ви попитам за нещо като експерт, защото все пак ми е трудно да преценя как жените усещат нещата. Чели ли сте „Твоят нежен образ“?
— Чела съм я.
— Кажете ми тогава възможно ли е жената заради една-единствена любовна несполука да намрази целия свят! Когато четях романа, това ми се видя малко… ами пресилено, да речем. Сигурен съм, че няма на света жена, която поне веднъж да не е претърпяла несполука в любовта. На всички се случва, но ако от това започват такива страшни психологически катастрофи, в света щеше да цари тотална взаимна омраза. А не е така. Повечето жени са абсолютно нормални и спокойни. Във всеки случай ние, мъжете, имаме това чувство. Но може и да грешим. Какво ще кажете по този повод, Анечка?
Настъпи пауза. Анна обърна месото в тигана, грижливо изми на чешмата доматите, краставиците, магданоза и копъра, приготви дъската за рязане, после някак прекалено дълго избира подходящ нож. Мълчанието се проточи и това никак не хареса на Миша Доценко. Най-сетне тя заговори: