— Страх ме е. Затова ще трябва да ми дадете телефона си, за да не ме е страх. — Той си записа телефона на Анна, който и без това знаеше още от предния ден. — Е, Анечка, благодаря ви за хубавата вечер, аз ще бягам, че няма да ме пуснат в метрото.
Тя все пак реши да не го пуска без целувка, но Доценко ловко подложи бузата си, като се престори, че се е надявал само на това. Вече се бе отдалечил доста от блока й, но преди да завие, се извърна. Анна стоеше на тротоара и гледаше подире му.
Глава 5.
Минаха вече пет дни, а Владимир Борисович още не се бе запознал с делата от оперативния отчет, които неговите подчинени бяха водили. Част от делата беше върнал, останалите държеше засега в кабинета си, като периодически викаше ту един, ту друг служител за обяснения. Дойде редът и на Коротков.
— Юрий Викторович, запознах се с вашите материали по делото за убийството на Павелецката гара. Вярно, там намирам доста недостатъци и явна работа през пръсти, но сега няма да се спираме на това. Качеството на работата във вашия отдел ще бъде тема на специално обсъждане, предупредил съм всички за това. Сега става дума само за този нещастен Мамонтов. В материалите по делото наистина няма нищо, което би ни накарало да твърдим, че Мамонтов е бил ваш източник. Но няма и нищо, което да опровергава тази теза. Как да разбирам публикацията във вестника?
— Владимир Борисович, помолих ви да се срещна с журналиста, подготвил материала, но вие ми забранихте.
— И съвсем правилно направих. Първо трябваше сам да се убедя във вашата искреност. Надявам се, че не сте нарушили забраната ми?
Коротков се подсмихна. Ако денонощието беше седемдесет и два часа, изобщо нямаше да му пука за забраните на началника. Но тъй като тези часове бяха все пак само двайсет и четири, през тях той трябваше да успее да изпълни поне онова, което началникът му бе възложил и чието изпълнение стриктно проверяваше. Не можеше и да мечтае да свърши нещо, което той бе забранил. При Житената питка — Гордеев — оперативниците сами планираха времето и последователността на действията си, докато при Мелник бе въведен нов ред, според който всеки служител трябваше сутрин да предаде на началника плана си за работа през деня. Началникът утвърждаваше този план и вечер очакваше да му докладват за изпълнението на всяка точка. Откъде ли, боже, главата му ражда тези глупости! Та нали и той беше израснал от оперативен работник! А пък създаваше впечатление, че никога не е работил в криминален отдел и не знае колко трудно е за един оперативник да разпределя времето си предварително.
— Планирайте за утре среща с този Баглюк и нека той ви даде обяснение откъде се е взела информацията за вашето сътрудничество с Мамонтов.
— Другарю полковник, той няма да ми даде никакви обяснения — вие прекрасно разбирате това. Не е и длъжен да ми обяснява каквото и да било — у нас има свобода на пресата. Само съд може да му поиска обяснения, ако ние подадем иск срещу вестника за защита на честта и достойнството. Е, и срещу неговото журналистическо началство естествено. Никой друг. Ако вие ми позволите поне една минимална предварителна разработка на Баглюк…
— Добре — прекъсна го Господаря. — Само не се увличайте прекомерно, времето си тече. Не можем да позволяваме на вестникарите да си мислят, че всичко им е позволено и че могат безнаказано да ни заливат с мръсотия. Много удобно ще е, ако се окаже, че Баглюк е замесен в нещо. Тогава ще можем да нанесем ответен удар, без да влизаме в контакт с него. Наберете повечко компромати срещу него, а аз, от моя страна, ще намеря човек с остро перо, който ще напише разгромяващо опровержение и ще го пробута в печата. Ще ви кажа нещо повече, Коротков: напълно допускам, че продължавате да ме лъжете за Мамонтов. Все пак ми се струва, че сте поддържали връзка с него, но нека това остане да лежи на съвестта ви. Днес задачата номер едно е да пресечем из корен използването на неясно как получена информация за разшифроване на нашата агентура. Ние вътрешно после ще се оправим някак и ще разберем по какъв начин сведенията за Мамонтов са попаднали в пресата, обаче трябва веднъж завинаги да откажем журналистите да публикуват такава информация. Ясна ли ви е така поставената задача?
— Ясна е, Владимир Борисович.
— Тогава утре сутринта ви чакам с плана на мероприятията. Докато не видя плана и не го ревизирам, не предприемайте нищо, нито една стъпка. Не знам на какви принципи на работа ви е учил Гордеев, обаче виждам, че от тези принципи не излиза нищо свястно. Сега ще имате добрината да се пренастроите и да започнете да работите според моите принципи.