А сега Денисов беше болен. Излизаше, че и за него има невъзможни неща. Неща, срещу които са безсилни всичките му несметни богатства и многобройни връзки.
На Настя й се стори, че водата във ваната стана съвсем студена. Пусна горещата, но това не помогна и тя разбра, че просто е нервна. Отново я полазиха тръпки. А колко хубаво бе започнало всичко! Пенлива вана, хубава книга, разговор с Алексей…
Застана под душа, за да отмие сапуна, и този път не изпита ни най-малко удоволствие от любимата си процедура. Човек никога не знае къде ще го намери нещастието. Взрив, терорист, маниак. Или неизлечима болест. Беше й жал за Денисов. А имаше ли право да изпитва съжаление? Имам, реши Настя. Каквито и да са неговите взаимоотношения със закона. Всеки човек има право на съчувствие, когато го сполети нещастие. Особено подобно нещастие.
Тя се загърна в халата, отиде в кухнята и неочаквано усети прилив на ентусиазъм относно вечерята. Това беше един от изключително редките случаи, когато не й се искаше просто да седи и да мисли. Имаше нужда да се разсее и в името на това Настя бе готова дори на кулинарни подвизи. Във фризера се намери пакет с цветно зеле, точно каквото й трябваше. Изсипа съдържанието му в тигана и започна да търси някакъв вкоравен комат бял хляб, та с помощта на обикновено ренде да го превърне в галета за паниране. Търсенето се увенча с успех, тъй като предвидливият Чистяков специално подреждаше недоядените коматчета от франзели на поставен на перваза поднос, за да се сушат там в очакване на по-добра участ. Техният час настъпи днес. Но надеждите на Настя не се оправдаха, работата по превръщането на коравия хляб в галета се оказа монотонна и абсолютно лишена от творчество, така че в главата й отново нахълтаха тъжни мисли за непредсказуемостта на живота и коварството на съдбата.
— Коя е тя? — нервно попита Олга.
— Една жена — спокойно отговори Доценко.
Отдавна вече бе престанал да реагира на сцените на ревност, които му правеха неговите приятелки. Миша беше привлекателен млад мъж, момичетата го харесваха, а тъй като той още не бе срещнал своята „единствена“, с лекота се разделяше с дамите, особено с такива, които не желаеха да се съобразяват със спецификата на работата в милицията. Олга беше настоящето му гадже и сега негодуваше, задето Михаил — вече за коя ли поредна вечер — не й обръщаше внимание. Не само необходимото, а изобщо никакво. Не се обаждаше, а вкъщи се прибираше след полунощ.
— Отдавна ли я познаваш? — продължи разпита си тя.
— Не много отдавна.
— Коя е?
— Има ли значение за теб? — отговори той на въпроса с въпрос. — Сякаш ако е чистачка, ще е едно, а ако е кинозвезда — съвсем друго.
— Ти какво, решил си да ме зарежеш ли?
— Засега не. Но ако ми пречиш да работя, непременно ще те зарежа. Оля, смъртно съм уморен и ми се спи, да приключваме, а?
Момичето гневно тресна слушалката. Миша се усмихна и се върна към своята прекъсната вечеря. Неговата грижовна майка, преди да влезе в болницата, бе помолила многобройните си приятелки, които живееха наблизо, да не оставят сина й на произвола на съдбата и дори им беше оставила ключ от апартамента, така че Миша всяка вечер намираше в кухнята обилна вечеря — плод на колективните усилия на милите пенсионерки. Дори в деня, когато тук бе дошла Анна, в хладилника стояха донесените още следобед тенджерки, бурканчета и пакетчета с пържоли, салати и пирожки. Доценко се надяваше гостенката да не надникне там и да „повярва“ на легендата му за ергенската вечеря.
При ежедневните си срещи с Лазарева Михаил подхващаше разговори, чрез които изучаваше характера и начина на мислене на бившата спортистка. Същевременно се стараеше да провери алибито й за дните и часовете на извършването на седемте убийства. Резултатът беше абсолютна каша. От една страна, Аня бе много силна физически и спокойно би могла безшумно да удуши жена и не много едър мъж. От друга страна, имаше дълги нокти, което противоречеше на заключенията на експертите. Вярно, Каменская бе обещала да се свърже с някакъв козметичен салон и да попита дали Лазарева не го е посещавала за изкуствено бързо израстване на нокти. От една страна, Анна не приличаше твърде на душевно болна, в изказванията й нямаше нищо, което да говори за увредена психика, натрапчиви идеи или раздвоение на личността. Но, от друга страна, беше прекомерно нервна, лесно излизаше от кожата си, често настроенията й рязко се сменяха, при което тези смени не бяха свързани с никакви външни събития. Уж никой не я е обидил, не я е наскърбил, не я е разстроил, уж нищо лошо не се е случило, а я гледаш — вяла, тъжна, затворена в себе си, не й се говори. Или обратното — без никаква видима причина изведнъж става радостно възбудена, не спира да бърбори, шегува се, смее се, не те оставя да гънеш. Това уморяваше Михаил, беше му трудно да общува с Анна, още повече че тя настойчиво форсираше събитията, като го принуждаваше преди раздяла дълго да стоят във входа и да се целуват. Тя се целуваше хубаво, но тъй като по принцип Михаил не я харесваше, тези продължителни раздели се превръщаха в мъчение за него. Аня явно недоумяваше защо той вече не я кани в дома си и постоянно намекваше за своята готовност да проведе още един кулинарен експеримент, тъй като според теорията на самия Доценко резултатът трябвало да бъде буквално зашеметяващ.