Ами затова. Първоначалната му догадка се оказа правилна. Милицията се е захванала да разчиства стари дела, опитва се да разкрие поне известна част от „висящите“. Явно началството им там се е сменило, затяга гайките. И тия гадове са изобретили универсален способ — обикалят всички заподозрени и се опитват да изтръгнат от тях признание, като разчитат на силата и ефекта на изненадата. Минало е много време след престъплението, човекът отдавна се е успокоил, решил е, че му се е разминало, опазили са го ангелите, обаче ей на — не било така. Малко хора биха устояли и запазили самообладание. Хлапакът, как беше — Никита Мамонтов май, не е удържал на напъна. При Паригин тоя номер не мина, защото не е такъв човек, но с много други определено ще мине. Сега останаха малко опитни и психологически закалени изпълнители, повечето са млади-зелени, веднага се пречупват и си развързват езиците. Вярно, такива вземат по-евтино, работят за грошове, но и качеството, което дават, е съответното. Ето ви го и резултата.
Значи все пак са били ченгета. Олекна му, защото събитията намериха своето обяснение. Най-важното е, че не са били възложителите, на тях Евгений не би могъл да им излезе насреща. Тоест би могъл, но съществуваше риск да се издаде, а нали неговата най-стабилна защита през всичките тези години беше грижливо пазената анонимност. Никой от възложителите не знаеше истинското му име, само псевдонима и начина за връзка — начин сложен и защитен от издънки.
Сега трябваше да провери дали във връзка с убийството на гражданина Шепельов са се опитвали да изтръгнат признание само от Паригин, или са пробвали с всички куцащи с наранени лица. Трябваше да продължи да следи черноокия красавец Доценко.
След като плати за подстригването и излезе от бръснарницата, Евгений реши, че от вестниците май има полза. Трябваше да ги прегледа по-внимателно. Сега с криминална хроника вдигат тиража си всички издания. Хората обичат да четат за нечия чужда смърт и да се радват, че не се е случило на тях. Току-виж, може и още нещо интересно да прочете и да си направи изводи. Нищо няма да се случи, ако пропусне един ден да наблюдава милиционера, а посвети времето си на изучаване на пресата. Най-лесно би могъл да го направи в заводската библиотека, там имаше течения на петнайсетина вестника, но не беше безопасно да се появява на местоработата си. Ако го търсеха, значи го причакваха и край блока, където живееше, и около завода. Трябваше да отиде в районната библиотека, което бе сравнително безопасно, защото тя беше доста далеч от дома му, пък и там определено нямаше да го търсят.
Професионален убиец намерен в библиотека, където преглеждал периодичния печат. Да се пръснеш от смях!
— Запознах се с вашите аналитични материали. Написани са на добро ниво и съдържат много полезна информация. Продължавайте този начин на работа. Както и при Гордеев, всеки месец ще ми представяте сведения — каза Мелник, връщайки на Настя дебелата папка. — Сега ми докладвайте какво смятате да направите днес по делото за серийния убиец.
— Разработваме бившата баскетболистка Лазарева. Междувременно аз проучвам стари материали за нападения над деца и млади момичета във входове късно вечер.
— Имате предвид неразкрити престъпления, така ли? — уточни Мелник. — Смятате, че престъпникът, който не е бил заловен, след време е започнал да напада възрастни?
— Не, смятам, че навремето може да е станал жертва на такова нападение. Затова сега преглеждам всички материали, включително тези с разкритите престъпления.
Господаря помълча няколко секунди, после кимна одобрително.
— Добра версия. Много добра. Търсите сред потърпевшите момиче на име Анна Лазарева, нали?
— Точно така. А същевременно съставям списък на такива потърпевши, за да проверим всички.
— Защо? — учуди се началникът. — Не сте сигурни за Лазарева ли? Доколкото разбрах от вчерашния доклад на Доценко, не би трябвало да се съмнявате. Неуравновесена личност с явно неуреден живот, с несполуки в личния живот. А няма и алиби. Какво още искате?