— Смущава ме маникюрът й. Ако вярваме на експертите, следи от нокти има само на шията на първия от седмината удушени. При всички останали няма такива следи. Излиза, че след първия епизод убиецът си е изрязал ноктите. Не е минало много време, а ноктите на Лазарева са дълги, такива израстват за цели три месеца.
Мелник се намръщи, прехапа устни.
— Може да са изкуствени? — предположи той. — Чувал съм, че има такива.
— Не, Миша е проверил. Ноктите й са нейни собствени, естествени. Но има друг момент. Днес смятам да отида до един козметичен салон, където за два часа изграждат нокти с всякаква дължина.
— Чудесно! — кой знае защо, се зарадва Мелник. — Браво на вас, Анастасия Павловна. Аз не бих се сетил за такова нещо. Гледай ти колко далеч е стигнала науката! Скоро ще се научат и коса да удължават.
— Правят го вече — кратко отговори Настя. — В същия салон, ако вярвам на рекламата. Може ли да тръгвам?
— Вървете. Довечера ще ми докладвате за резултатите.
Тя се върна в кабинета си да се облече, за да тръгне за салона. Не бил чак толкова лош този Мелник, не се заяжда много, не му се свидят похвалите, не грубиянства. Може би не беше права, че не го харесва? Това, че е маниак на планирането и отчетността, е просто стилът му на работа. Идва от управленския апарат, а там редът е такъв. На бюрото на всекиго има дебела, отпечатана по поръчка „Работна тетрадка“, в която денят е разпределен по часове и началството редовно проверява попълването на тази тетрадка. Във всеки случай предполага се, че проверява. Точно такива тетрадки има и на бюрата на много служители на Градското управление на вътрешните работи.
В края на краищата смешно и глупаво е да не харесваш един човек само защото той не е Гордеев. Житената питка е единствен на света, няма друг като него! Е, и какво, сега да намразим всички хора само заради това ли?
Настя Каменская с всички сили се стараеше да бъде обективна, но за свой срам осъзнаваше, че това не й се удава твърде успешно.
Наложи се дълго да търси козметичния салон с превзетото име „Горска нимфа“. Той се беше скрил сред многобройните улички в района на булевард „Цветной“, в старинна четириетажна сграда, където заемаше целия втори етаж. Дълго не й обръщаха внимание. Цените в този салон бяха такива, че по дрехите й веднага си личеше — не е клиентка. Най-сетне госпожицата, седнала на високото бюро каса, благоволи да спре върху нея разсеян поглед.
— Какво ще обичате? — пропя тя без капчица ентусиазъм.
— Имам въпрос за изграждането на нокти — каза Настя. — Правите ли тук тази услуга?
— Разбира се. — Госпожицата отвори своята дебела тетрадка. — Така, до началото на февруари всичко е заето. Ще се запишете ли?
— Засега не. Ще си помисля. Искам само да направя една справка. Една позната ми каза, че тук си е правила ръцете и е останала много доволна. Но аз се страхувам, че тази процедура уврежда тъканите. С кого да поговоря, за да ми обяснят по-подробно?
— Процедурата е абсолютно безвредна! — безапелационно отговори госпожицата.
— И все пак искам сама да преценя — твърдо каза Настя. — Кой при вас се занимава с тази процедура?
Госпожицата вдигна телефонната слушалка:
— Галя, можеш ли да дойдеш за малко? Да, тук. Аха, хайде.
След няколко минути дойде красива снажна жена на около четирийсет години, с очила и брилянтни обици.
— Галя, обясни на жената за ноктите.
Дамата с очилата бързо огледа Настя и внезапно се усмихна. Усмивката й беше приятна, без снизходителността, присъща на заможните дами, когато гледат обикновени жени. Очевидно разбираше от хора и невзрачният вид и непретенциозните дрехи на Настя не я измамиха.
— Заповядайте при мен — приветливо каза тя. — Насам, моля.
Настя я последва в малко кабинетче, където нямаше никаква апаратура, само бюро и три фотьойла — един за домакинята и два за посетители.
— Заповядайте, седнете — покани я дамата. — Свалете си якето, при нас е топло. Та какво искахте да ви обясня?
— Исках да ви попитам дали процедурата за бързо израстване на нокти не нанася вреда на тъканите.
— Журналистка ли сте?
— Не, откъде ви хрумна? — учуди се Настя. — Не съм журналистка.
— Аз пък си помислих, че сте решили да пишете критична статия за нас. Не е така значи? — Галина отново се усмихна, но този път усмивката й беше студена и напрегната.