— Почакайте, Олег Григориевич, но нали във вашите статии пише, че когато програмата е завършена, маниакът вече не убива и не представлява опасност. Можели са вече да не се страхуват от него.
— Да, драга, но това го пише в моите статии, а не във вестник „Аргументи и факти“. На вестниците вярват всички. На научните статии не вярва никой. Пък и не ги четат. Освен може би тесните специалисти, когато пишат дисертации. С една дума моята методика се оказа ненужна на практиците, те учтиво ме изслушаха и продължиха да действат, както си знаят. Но когато убиецът бе задържан и се оказа, че съм бил прав, всички дружно забравиха за моделирания от мен профил. Знаете ли, Анастасия Павловна, аз се занимавам с наука вече дълги години и отдавна съм свикнал с факта, че никой не взема науката насериозно. Практиците ни се присмиват и ни смятат за безделници и тунеядци. Отначало това ме наскърбяваше, обиждаше ме, после свикнах. Но същевременно се старая да избягвам излишни удари. Разбирате ли какво искам да кажа?
— Да, разбирам. Е, ще прегледате ли моите материали?
— Добре, дайте ги — произнесе с въздишка Самойлов. — Трябват ми сведенията за потърпевшите: датата на раждане и мястото, където е бил открит трупът.
Настя извади от чантата си папката и подреди книжата на бюрото. Самойлов грижливо си записа данните и я погледна въпросително:
— Какво чакате? Да не би да съм фокусник, та да започна да вадя зайци от шапка? Това не става толкова бързо. Седем души е доста много, за обработка на данните е нужно време.
— Кога ще бъдете готов?
— След два дни, не по-рано.
— Олег Григориевич — примоли се Настя, — моля ви… Разбирате ли, ние имаме конкретен заподозрян. Защо не ни кажете, поне съвсем приблизително, дали не грешим. Готова съм да чакам колкото трябва. Но ми се иска да науча поне нещичко още днес.
Самойлов я погледна с любопитство. Стана от бюрото и започна бавно да се разхожда из неголемия кабинет.
— Странна особа сте — каза той най-сетне. — Създава се впечатление, че наистина вярвате в моя метод. Или просто от безизходица се хващате за сламка?
— Не — усмихна се Настя, — до сламката още не се е стигнало. Имаме още много работни версии, към чието разработване засега не сме пристъпвали. И после, вашата теза за защитената от външни въздействия програма ми изглежда много убедителна, така че съм сигурна: няма да има повече жертви и можем да не бързаме. Но вие сте прав и за друго: жалко е непродуктивно да се хабят сили и време, защото освен този удушвач, нас ни чакат още много трупове. Олег Григориевич, използвайте ме като евтина работна ръка. Ако трябва нещо да се изчислява на компютър или да се работи с формули, аз спокойно мога да се справя. Умея дори да пиша програми. Навремето доста сериозно се занимавах с математика. Моля ви, дайте ми поне каква да е информация още днес.
— Какво да ви правя! — поклати глава професорът. — Проваляте ми всички планове за вечерта. Добре, тогава не стойте със скръстени ръце, направете чай и прескочете до бюфета, може да има някакви кифли или сандвичи.
Бюфетът се намираше в централната сграда, в помещението на стола, и Настя се страхуваше да не би отново да се изгуби, но този път всичко мина гладко — най-важното беше да не забрави, че седмият етаж на страничното крило преминава плавно в шести на централната сграда, и да не сбърка при броенето. В академичния бюфет успя да купи доста страховити наглед сандвичи с кашкавал и два пакета бисквити, произведени — ако можеше да се вярва на етикета — чак в Израел. Вече плащаше на продавачката, когато чу познат глас:
— Настя! Това ти ли си, дете?
Настя се обърна и видя втория си баща, който влизаше в стола заедно с двама важни наглед генерали.
— Какво правиш тук?
— Дойдох за една консултация.
Тя събра покупките си в торбичка и отиде при Леонид Петрович, като се чудеше дали е уместно да го целуне в толкова официална обстановка. Но той сам проясни ситуацията, като я прегърна и я млясна по носа.
— Позволете да ви представя дъщеря си — каза на своите спътници. — Майор Каменская, старши оперативен пълномощник в криминален отдел.
Генералите кимнаха с безразличен вид и тръгнаха към щанда. Леонид Петрович остана при Настя.