— Искате да получите самопризнание, така ли?
— Не е задължително, макар че естествено и това би било добре. Ако вашата методика ми даде такава информация за убиеца, с която сега не разполагам, тогава е възможно да измисля къде и как да търся доказателствата.
Самойлов се отдръпна на няколко крачки от Настя и замислено потърка с пръсти слепоочията си.
— Вярвам ви. Сигурно не съм прав, но ви вярвам. Може би сте сляпо оръдие в нечии ръце. В такъв случай искрено ми е жал за вас. Просто някой се е възползвал от вас.
— Уверявам ви, никой не ме манипулира. Решението да се консултирам с вас е мое собствено решение. Нещо повече — аз не го споделих с никого от колегите си, скрих го и от ръководството на отдела. Не ме съжалявайте, Олег Григориевич. Нека по-добре заедно да разберем какво ви ядоса толкова. Кажете ми какво се случи.
— Какво се случи ли? Добре, ще ви кажа. Пробутали са ви други сведения. Или някой ви е мамил от самото начало, или някой е сменил записките в папката ви.
— Как можа да ви хрумне това? — възкликна Настя. — Защо на някого може да е потрябвало да ме мами и да ми пробутва фалшиви сведения? От това може да бъде заинтересован единствено самият убиец. Надявам се, не искате да ми кажете, че престъпникът е някой от моите колеги?
— Знае ли човек! — уклончиво отговори Самойлов. — Във всеки случай сведенията за втория потърпевш са такива, че ме карат да се съмнявам. Нещо повече — аз видях и данните на третия удушен. И знаете ли какво ще ви кажа, уважаема Анастасия Павловна?
Внезапно тя се скова от страх. Нямаше разумно обяснение за това. Обикновен малък кабинет в сграда, където е пълно със служители на органите на вътрешните работи. До нея — уважаван професор, доктор на науките, симпатичен интелигентен човек, полковник от милицията. Защо тогава тя се смръзна от страх, сякаш наоколо светлината бе угаснала и от всеки ъгъл всеки миг можеха да изпълзят отровни змии или да изскочат въоръжени безумци? Сърцето й блъскаше лудо, дланите й овлажняха, пръстите й трепереха.
— Тези убийства са извършени от различни хора, Анастасия Павловна. От абсолютно различни. И те не са маниаци.
Глава 7.
Денисов все пак се обади. И Настя с недоумение се вслушваше в себе си и се опитваше да разбере дали този факт я огорчава. От една страна, нямаше нищо необичайно в това, че възрастен човек преди сложна операция иска да се види с хората, които не са му безразлични. От друга страна, този възрастен човек беше самият Едуард Петрович Денисов и срещата с него не можеше да се определи като нещо обикновено.
Денисов се обади късно вечерта в събота. Разбраха се Настя да отиде при него в клиниката в неделя, защото операцията беше запланувана за понеделник. Видът на Денисов я ужаси. Не бяха се виждали малко повече от година и през това кратко време болестта бе успяла да го състари с петнайсетина години. Но тъй като нито за миг не забравяше предупреждението на Анатолий Владимирович, Настя с всички сили се стараеше да не издава чувствата си.