— Известно ли ви е, скъпа Анастасия, че нашето правителство много сериозно се е заело с укрепването на финансовата и данъчната дисциплина?
— Известно ми е — кимна Настя. — Това е известно на всички, не представлява никаква тайна, дори вече излизат постановления и укази по въпроса. Ето, и извънредна комисия създадоха.
— А известно ли ви е, че вече е създадена и действа специална Програма за борба с горепосочените нарушения?
— Мога да се досетя за това. Щом има проблем, трябва да има и Програма, насочена към неговото решаване. Това е разумно.
— Сигурно можете да се досетите и за съдържанието на Програмата?
— Е, това вече е по-трудно — призна тя. — Ако ми кажете кой я е съчинявал — политик, икономист или юрист, — тогава бих могла да изкажа някакви предположения. Но така…
— Е, добре, няма да ви изпитвам. Програмата е много обширна, в нея има цял раздел, посветен на оперативните и разузнавателни мероприятия.
Настя не можа да скрие изумлението си.
— Сериозно? Странно е, че оперативно-разследващата общественост не знае нищо за това. Да не грешите, Едуард Петрович?
— Анастасия, обиждате ме — произнесе с укор Денисов. — Ръководителите на Програмата са хора трезвомислещи, те си дават сметка, че излишното разгласяване ще обезсмисли усилията им. Една от точките на този раздел на Програмата е създаването на агентурна мрежа във финансовите и предприемаческите структури. Като начало — в най-крупните, но впоследствие е планирано да се обхванат и по-дребните. Идеята е да се откажат от неоправдалото себе си вербуване на източници вътре в подобни структури, а вместо това, да изпращат там под формата на служители, а понякога и на ръководители, специално обучени хора. Хора, които блестящо владеят оперативно-икономическия анализ и са в състояние да изследват компетентно финансовата документация. И същевременно тези хора умеят да се държат правилно, да спазват правилата на конспирацията и така нататък. Е, вие ме разбирате.
— Да, естествено — съгласи се Настя. — Разбирам какво имате предвид. Идеята между другото не е нова, отдавна се говори за нея, но кой знае защо — никой не е пожелал да се вслуша.
— Така ви се е сторило. Както виждате, вслушали са се и дори са я осъществили на практика. Но това, скъпа моя, не е всичко. Друга точка на въпросната Програма предвижда създаването на специален учебен център, където ще се подготвят такива резиденти. Учебният център е създаден. Нещо повече — първите завършили курса вече са пристъпили към работа. Всичко двайсет и шест души из цяла Русия, включително в Москва. Но това е само началото, Анастасия.
— Многообещаващо — промърмори тя. — Мога да си представя какво ще бъде продължението.
— Едва ли! — поклати глава Денисов. — Продължението само по себе си е донякъде неясно, но на вас, предполагам, ще ви бъде любопитно да го чуете. Нали обичате всякакви главоблъсканици. Та значи, в момента от двайсет и шестимата завършили обучението си в центъра само двайсет и петима работят по местата си, тоест там, където са ги изпратили изпълнителите на Програмата.
— А двайсет и шестият къде е?
— О-о-о — загадъчно проточи Денисов, — ако знаехме къде е двайсет и шестият, нямаше да има главоблъсканица.
— И естествено името му не се знае? — полувъпросително каза Настя.
— Естествено — потвърди той. — За сметка на това се знае друго. На мястото, където е бил — ако можем да се изразим така — разпределен за работа двайсет и шестият завършил, неотдавна е станало извънредно произшествие. Бил е убит един от ръководителите на службата за сигурност, в миналото — служител на Министерството на вътрешните работи, след това пенсионер. Е, какво, скъпа Анастасия, озадачих ли ви?
— Дотук — немного. Не виждам къде е тук главоблъсканицата. И не виждам защо тази информация да не може да бъде използвана… — Тя искаше да добави: „докато сте жив“, защото именно за това я бе предупредил Денисов в самото начало на разговора, но навреме се усети. — Искам да кажа, че не е толкова сложно да се установи списъкът на структурите в страната, в които неотдавна се е случило такова нещо. Ще отнеме много време, но по принцип — нищо невъзможно. Още повече че не във всяка от тях загиналият служител е бил в миналото офицер от милицията. После трябва да се изясни кои служители в тези структури в съответния период от време са били назначени и не след дълго са напуснали. И да се проследи съдбата на всеки от тях. Може и да е трудоемко, но е повече от реално. Само не разбирам защо трябва да се занимаваме с това. Смятате ли, че изчезналият двайсет и шести завършил има нещо общо с убийството на ръководителя на службата за сигурност? Тогава мога да ви уверя, че хората, които се занимават с това престъпление, преди всичко са обърнали внимание на внезапно изчезналия нов служител на тази структура. Те не са по-глупави от вас и мен. Вие не ми казвате всичко, Едуард Петрович. Не е честно.