„Не мога и не искам да ви моля! Много интересно! Но защо, Едуард Петрович? — мислено го попита Настя. — Защото това би било в разрез с моя служебен дълг ли? Или има и друга причина?“
— Едуард Петрович, аз не разбирам вашата загриженост — предпазливо каза тя на глас. — Държавната програма е държавна програма — ни повече, ни по-малко. Това не е престъпна организация и аз не виждам абсолютно нищо незаконно в тази дейност. Напротив, тя е насочена към защита на правовия ред и към борба срещу нарушенията на закона. Защо смятате, че бих пожелала да разровя, както се изразихте, това гнездо? Аз нямам там абсолютно никаква работа.
— Страхувам се, че тук грешите, драга моя — много сериозно отговори Денисов. — Дай боже да се окаже, че не съм прав, но интуицията ми подсказва, че в тази Програма има нещо гнило.
„Хайде де, интуицията! — коментира за себе си тя. — Не е интуицията, ами някаква конкретна информация ви го подсказва. Но не искате да ми кажете — да не би, както се изразяват оперативните работници, да си разкриете източника:“
— Какво именно? — невинно попита Настя.
— И аз не знам. Просто нещо ми намирисва. Да се върнем към онова, за което си говорихме в парка. Двайсет и шестият завършил курса изобщо не е изчезнал, в смисъл че не е нужно да го издирвате. Той е бил прехвърлен в друга структура, а след няколко дни е умрял.
— Сам ли? Или са му помогнали?
— И още как са му помогнали! Подозирам, че при вас се води потърпевш, чието убийство засега не е разкрито.
— Значи вашите намеци за връзката на двайсет и шестия завършил с убийството на ръководителя на службата за сигурност са били просто блъф? Искали сте да видите ще се хвана ли на такава евтина примамка? Засрамете се, Едуард Петрович.
— Чакайте, Анастасия, още не съм казал всичко. Двайсет и шестият завършил не е убивал ръководителя на службата за сигурност. Гарантирам ви го.
— Може би ще ми кажете и кой е истинският убиец?
— Не, това не мога да направя. Не знам кой е.
— Откъде тогава сте толкова сигурен, че той няма нищо общо?
— От календара. Двайсет и шестият е бил убит по-рано. Приблизително с две-три седмици. Така че сама виждате… — Денисов разпери ръце.
— Значи между двете убийства няма връзка?
— Връзка има. Има, Анастасия. Това е единственото, което мога да ви кажа с абсолютна сигурност. И не ме питайте откъде го знам. Затова твърдя: щом в резултат на осъществяването на една държавна програма се поражда връзка между две убийства, тази програма намирисва зле. Нещо не е в ред в нея. Убедих ли ви?
— Все още не. Но ще помисля.
— Още веднъж ви моля: ако в резултат на вашите размисли стигнете до определени изводи, направете си труда да съобщите това на моите хора.
— Едуард Петрович, а защо ми разказахте всичко това? Вече ви питах за същото, но отговорът ви не ме убеди. Бихте могли да си премълчите и аз нищо нямаше да науча. Ако в Програмата наистина нещо не е в ред, с разказа си вие увеличихте риска да се породи ситуацията, от която самият вие се опасявате.
— Какво пък, драга моя, ще трябва да призная, че и на прага на смъртта аз се опитвам да защитя своите интереси. Искам да сключа с вас сделка. Такава сделка, каквато не мога да сключа с никого другиго.
— Плашите ме — шеговито отвърна Настя. — От думите ви излиза, че аз съм единственият човек в милицията, с когото може да се сключват сделки, с други думи човек, който може да бъде подкупен. Да не би да искате да ме обидите?