— Че какво решение още ти е нужно? Ти си началникът. Ти си ръководителят. Не можеш ли да стегнеш юздите на заместника си? Какъв началник си иначе?
— Виталий Аркадиевич, не всичко е толкова просто. Зеленин има силна подкрепа във вашите среди. Спомнете си, че не аз го намерих, а вие ми го препоръчахте. Казахте ми, че Зеленин е кандидатура, издигната от вашия шеф. Ще ви бъда много признателен, ако съгласувате този въпрос с него.
— Добре, ще поговоря по въпроса. Но на тебе искам да ти кажа: не е работа това — началник да се страхува от заместника си. Нормално е обратното. Спри на ъгъла, по-нататък ще се разходя пеша.
Виталий Аркадиевич с усилие измъкна едрото си тяло от колата и без да се оглежда, тръгна към голямото здание на крайбрежната улица „Краснопресненская“. След двайсет минути вече седеше в кабинета си, облицован в дъбова ламперия.
— Ще прегледате ли пощата, Виталий Аркадиевич? — попита хубавичката секретарка.
— Остави я! — царствено кимна той. — И ми направи чай, нещо ми е студено. Обаждали ли са се от гаража относно колата?
— Обадиха се. Трябвало да заменят някаква част. Обещаха да стане до довечера.
— А, добре тогава — отново кимна той. — Защото вече ми е неудобно да затруднявам познатите си и да моля да ме возят насам-натам.
Секретарката излезе, а Виталий Аркадиевич помисли около минута и вдигна слушалката на телефона за пряка връзка.
— Василий Валерианович — произнесе официално, — ще разрешите ли да дойда при вас?
Всъщност Василий Валерианович беше за него просто Вася, но Виталий Аркадиевич знаеше навика на шефа си да включва интеркома. И ако в момента в кабинета на Вася имаше някой, не беше нужно той да научава за неформалните отношения между двамата служители от правителствения апарат.
Василий Валерианович — висок, слаб, с дълго сбръчкано лице и очила с тежки рамки — го посрещна с дежурна усмивка. Той се усмихваше винаги, дори когато беше ядосан и даже направо бесен. Усмивката му бе някак крива. Впрочем малко хора знаеха, че това е следствие от прекарания преди няколко години микроинсулт.
— Трябва да си поговорим за проекта — започна Виталий Аркадиевич, след като се настани в неудобния, прекалено корав за него фотьойл. — Първият етап приключи, време е да преминем към втория. И тук са възникнали някои проблеми.
— Проблеми от какъв характер?
— Стоянов трудно взаимодейства с твоето протеже Зеленин. Имат различни концептуални подходи към методите на реализация на проекта. Добре ще е да се премахнат разногласията, Вася, преди да са се изпокарали. Кажи: дължиш ли нещо на този Зеленин?
— Естествено — процеди през зъби Василий Валерианович. — Щях ли иначе да ти го препоръчам? За какви разногласия става дума? Пари ли не могат да си поделят или какво?
— Въпросът не е в парите, Вася. Получават еднакво. Работата е в подходите. На първия етап ние позволихме на Стоянов да реализира подхода, който ни предложи той. Сега Зеленин настоява подходът към комплектуването на екипа, както и методите на подготовка, да се променят. Стоянов… — Виталий Аркадиевич се запъна. Не му се искаше да си криви душата пред Василий — прекалено отдавна и добре се познаваха, за да си играят на котка и мишка. Но пък не искаше да оставя незащитен Стоянов — своето протеже.
— Е, та какво Стоянов? — нетърпеливо поиска да чуе продължението Василий.
— Имам впечатление — предпазливо започна Виталий Аркадиевич, — че Стоянов е съгласен със своя заместник. Разбираш ли? Дълбоко в душата си е съгласен. Признава, че Зеленин е прав. Но не може да го заяви гласно. Е, нали разбираш — мъжките игри. Не може човек да се съгласява със заместника си, който е в опозиция. Неправилно е от управленска гледна точка. Затова Стоянов иска да му наредят. Тогава ще може да запази достойнството си.
— Виж го ти! — каза Василий. — И кой ще си направи труда да издаде нареждане? Искаш аз да издам това нареждане, така ли?
— Че кой друг? Естествено ти, Зеленин е твой човек. Моята дума не означава нищо за него.
— Стоянов пък е твой човек — възрази Василий.
— Но проекта ръководиш ти. Той беше твоя идея, твоя рожба. И ти, Вася, трябва да вземеш решението какъв да бъде вторият набор. Дали да бъде такъв, какъвто предлага Зеленин, или какъвто предлага Стоянов.