Лиля седеше в кухнята в боксониерата в Черьомушки, забила поглед в книга с натрапчивото заглавие „Смърт край подиума“, докато Ира майстореше нещо край печката. Ароматите, които се носеха из кухнята, бяха просто упоителни. Ирочка обаче изглеждаше угрижена, често въздишаше и дори ругаеше шепнешком.
— Какво ви е, лельо Ира? — разтревожено попита Лиля. — Боли ли ви нещо?
— Главата — разсеяно отвърна Ира и продължи да се взира в тестото и пълнежа.
— Изпийте едно хапче — посъветва я момичето.
— Боли ме не в буквалния смисъл. Все не мога да свикна да готвя за четирима, пак не прецених правилно продуктите.
— Какво, не стигат ли?
— Напротив, твърде много съм сложила. А тези пирожки са едни особени, могат да се ядат само направо от фурната. Останат ли за утре, превръщат се в отрова, стават корави, плоски и отвратителни. Жал ми е да изхвърлям тестото и пълнежа, а ако все пак ги изпека, няма да ги изядат. При всяко положение — язък за продуктите!
— Ами тогава хайде да поканим гости — предложи Лиля.
— Гости ли? Кого например?
— Например леля Настя. Татко спомена, че чичо Льоша е заминал за Америка за три месеца, а леля Настя сега гладува, защото няма кой да я нахрани.
— Добре че се сети! — одобрително кимна Ира. — Непременно ще поканим леля Настя, но само тя не е достатъчна. Трябва ни поне още един човек. Ти си помисли, помисли си за друг приятел на баща си, а аз ще се обадя.
Ира набра номера на служебния телефон на Каменская. Всичко се подреждаше от добре по-добре — Настя с удоволствие се съгласи да дойде към девет часа и каза, че и Юра Коротков отдавна иска да им отиде на гости, така че щом е нужен още един човек с апетит, няма никакви проблеми.
За толкова много народ боксониерата на Стасов беше явно малка, но в края на краищата всички се сместиха около сгъваемата маса в стаята. През първите десет минути разговорът се въртеше около ремонта, но темата бързо се изчерпа, защото беше ясна и близка само на Ира и отчасти на Лиля, а всички останали трудно си представяха за какво става дума.
— Може би и аз ще се напъна да направя ремонт, ако Льошка спечели добри пари в Щатите — каза Настя, налапвайки вече четвъртата невероятно вкусна пирожка.
Ира от самото начало предупреди, че пирожките не бива да се оставят за утре, трябва да се изядат до една, тоест според нейните сметки всеки възрастен трябваше да изяде най-малко шест, а на Лиля се полагаха четири — и без това беше пълна за възрастта си. Така че Настя Каменская не без удоволствие си мислеше за още двете пирожки, направени от някакво необикновено, пухкаво тесто.
Репликата й се оказа „гранична“ между темата за ремонта и темата за вечното милиционерско безпаричие, така че разговорът моментално свърна по тази пътечка, по която можеха да вървят и Настя, и Коротков, и Стасов, и Татяна.
— Абе това не е живот! — веднага се оплака Юрий. — Бива ли милиционер да не може да направи нормален ремонт на апартамента си, разчитайки само на заплатата си? Добре че мъжът на Аска е професор, твоята жена, Стасов, е писателка, ами аз какво да правя? Хайде, Влад, кажи, ако не бяха хонорарите на Таня, ти щеше ли да си позволиш това, което е подхванала Ира?
— По никой начин — призна Стасов. — Един началник на служба за сигурност не получава толкова много, колкото си мислят незапознатите хора. Вярно, заплатата е много по-голяма от онази, която получавах в милицията, но пак е неизмеримо по-малка от необходимата за подобен ремонт. И сравнение не може да става. Между другото в този ремонт са вложени вече не само хонорарите, но и парите от питерския апартамент на Таня. Господи, колко гълта това ново жилище, направо да не повярваш! Бездънна яма!
— Владик, как мислиш, дали началниците на службите за сигурност при големите фирми всичките са бивши милиционери или хора от Комитета? — смени темата Настя.
На нея не й беше интересно да обсъжда нито чуждия ремонт, нито чуждите пари. Виж, началникът на служба за сигурност, и то бивш офицер от милицията, беше съвсем друго нещо. Онова, което бе чула вчера от Денисов, не й даваше мира, беше като попаднала в обувката песъчинка: уж не те боли, но постоянно усещаш, че е там.