Та всъщност това е всичко. Така Василий Валерианович ще стане най-могъщият и влиятелен човек в нашата необятна и непредсказуема страна. Което всъщност е целта на занятието.
Не всичко вървеше гладко и бързо. Всъщност Галузо искаше да въплъти идеята си в дела още за изборите през деветдесет и шеста година, но за целта трябваше да постигне утвърждаване и задействане на Програмата за борба за данъчна дисциплина поне до средата на деветдесет и пета. Той не успя. Разработването на проекта постоянно се застояваше по разни инстанции, защото до безкрай се сменяха ръководителите на органите на властта и управлението, а след тях се сменяше и апаратът. Най-сетне Василий Валерианович можа да констатира, че е изминал първата част на пътя. Идеята бе завладяла умовете и беше дадена команда да се разработи Програма. Начело на работната група стоеше, разбира се, Василий Галузо, който незабавно включи в състава на разработващите Програмата своя стар приятел Виталий Аркадиевич Боровков, като му възложи разработката на въпросната най-секретна част от Програмата, заради която всъщност бе започнал всичко.
Когато Програмата беше готова и мина през всички етапи на утвърждаване, те се заеха с организирането на нейното изпълнение. Василий Валерианович искаше да стане ръководител на „своята“ част и се наложи доста дълго да се бори за това място. Колкото и да е смешно, на него като автор и идеолог предложиха длъжността заместник-ръководител на цялата Програма и му възложиха сферата на подбора и разпределянето на кадрите. Разбира се, това беше ласкателно и престижно, но абсолютно излишно за Василий Галузо. Той искаше да ръководи секретната част на Програмата. Възразяваха му, убеждаваха го, че човекът, родил идеята и оглавил работната група по разработката на Програмата, не може да бъде назначен на длъжност, по-ниска от заместник-ръководител по кадрите или по финансите. Галузо се съпротивляваше, кълнеше се, че не е честолюбив и не се стреми да става голям шеф. В края на краищата стигнаха до компромис и назначиха Галузо за заместник-ръководител на цялата Програма и по съвместителство — за отговарящ за петия, „секретния“ отдел. Това напълно задоволи Василий Валерианович.
Той незабавно извика Боровков и му предложи да заеме длъжността негов заместник по петия отдел на Програмата.
— Не знам, Вася — усъмни се Виталий Аркадиевич. — Ние с тебе не сме специалисти в тази област. Трябва ти друг заместник, човек от милицията или от контраразузнаването.
— Глупости! — отсече Галузо. — Професионалистите трябва да вършат работата, а ще ги ръководят политиците. Това са азбучните правила на науката за управлението. Един добър педагог не е задължително да става за добър министър на образованието. Защото педагог е една професионална квалификация, а министър е съвсем друга. И после, Виталий, аз имам една идея, която мога да доверя само на тебе. В нашия пети, „секретен“ отдел на Програмата ще има още една, съвършено секретна част. Реализирането на тази част ще ни позволи да припечелим малко пари — така, мъничко, колкото за подаръчета на женорята, но това не е най-важното. Най-важното е, че ние с тебе никога няма да се чувстваме беззащитни и безпомощни.