Излиза, че поне един от седмината потърпевши далеч не е бил жертва на маниак. Ами останалите шестима? Не, не е така. Маниакът е убил и седмината, просто един от тях по нещастно стечение на обстоятелствата се е оказал двайсет и шестият завършил тайнствения учебен център. Какво пък, случва се…
Не, пак не е така… Денисов твърдеше, че между смъртта на двайсет и шестия и убийството на началника на службата за сигурност съществува връзка. Но каква връзка може да съществува, ако първото убийство е работа на луд човек? Никаква. Тоест може да съществува само в един случай: Вавилов е разкрил убиеца на Нурбагандов и маниакът, опасявайки се, че ще бъде разобличен, е убил и него. Но, от друга страна, Вавилов не е бил удушен, бил е разстрелян от кола — това сега е на мода.
Значи някой друг е убил Нурбагандов. Но как е могло да стане така, че картината на престъплението съвсем точно да съвпадне с шестте други? Това не може да е било имитация на стила на убиеца, защото Нурбагандов е бил едва втората жертва, а не петата или седмата. Ако някой си е поставил задача наистина да скрие трупа на двайсет и шестия завършил сред жертвите на сериен убиец, той е трябвало да дочака момента, когато за всички стане очевидно наличието на серия. Тоест да изчака, докато поне двама души не бъдат убити по един и същи начин, при което да не става въпрос за поръчкови убийства. Ако Нурбагандов беше поне трети. Но той е бил втори. А по първия труп никой не може да определи, че това е начало на серия.
Да, наистина главоблъсканица. Денисов не я излъга, лека му пръст. И професор Самойлов беше напълно прав, като твърдеше, че първото и второто убийство са извършени от различни хора. Значи неговата методика работи.
Настя грабна телефонната слушалка и по памет набра номера на Самойлов.
— Олег Григориевич, Каменская е. Извинете, че се натрапвам, но ми е нужна вашата помощ.
От слушалката долиташе глъчка и Настя разбра, че кабинетът на професора е пълен с хора.
— Кажете ми телефона си, аз ще ви се обадя — сухо отвърна Самойлов.
Отново чакане! Хем не се знае дали ще е дълго. Може би Самойлов сега ще отиде да води занятия, а после може изобщо да забрави да й се обади. Или да загуби листчето с телефонния номер. Или нещо друго.
Но Самойлов се обади доста скоро. Настя дори не бе успяла да се изнерви прекалено много.
— Какво ви се е случило? — попита той съчувствено. — Гласът ви звучи, сякаш около вас се събарят стени.
— Олег Григориевич — припряно заговори тя, — току-що получих потвърждение, че сте прав. Първото и второто убийство наистина са били извършени от различни хора. Нужно ми е да получа вашето заключение и за всички останали жертви.
— Какво пък, това ме радва — спокойно отговори Самойлов. — Значи моята методика не е толкова лоша, колкото си мислят някои хора. Донесете материалите, ще ги прегледам.
— Ще се обидите ли, ако ви пратя папката по някого от моите колеги? Сега ще опитам да намеря някого с кола, който пътува по посока на „Войковская“. Ако тръгна аз, ще стане много бавно.
— Защо, какво е това бързане? — присмехулно попита той. — При такива дела един-два часа не играят роля, още повече че с вас установихме, че серията е приключила.
— Олег Григориевич, моля ви…
— Добре, добре, пратете папката. Само имайте предвид, че в петнайсет часа отивам да изпитвам, ще се освободя не по-рано от седемнайсет и трийсет. Ако вашият пратеник не ме намери в кабинета ми, нека донесе материалите в аудитория 421.
— А… кога мога да ви се обадя пак? — плахо попита Настя.
— Утре към обед. Не по-рано.
— Благодаря — въздъхна тя.
Утре към обед. Какво пък, не всичко става толкова бързо, колкото ни се иска. Ще трябва да почака.
Тя затвори телефона и отново се зае със своите таблици. Нали в края на деня трябваше да се отчете с нещо пред Господаря. Виж, за методиката на професор Самойлов няма да му говори. Във всеки случай — засега. Ще се присмее. И за Денисов не бива да споменава. Ще трябва да се преструва, че е направила странните си изводи по делото за серийните убийства, опирайки се единствено на анализите.
Ръководството на Московското управление на криминалната милиция естествено знаеше за скандалната статия „Трупове на бунището“ и съответно бе направило всичко необходимо, за да се повлияе на Федералното бюро за съдебни експертизи, така че изследването на записите да стане колкото може по-бързо, без да се чака ред.