— И вие тръгнахте, така ли?
— Тъй вярно.
— С какъв транспорт пътувахте до редакцията?
— Аз пътувах с моята кола, а представителите на редакцията — с колата на Баглюк.
— Какво стана по-нататък?
— В Бюрото ние веднага влязохме при директора, той каза, че са му се обадили и ни прати в отдела за фоноскопични експертизи. Дадохме записите, регистрираха ги и всички си тръгнахме.
— Прекрасно. Вие сте тръгнали по своите си работи и повече не сте общували с Баглюк, правилно ли ви разбрах?
— През този ден — не, не съм общувал.
— А вчера?
— Вчера се срещнахме направо в Бюрото, а след разговора с експерта дойдохме тук, при вас.
— И пак всеки с колата си?
— Тъй вярно.
— Но как така, Юрий Викторович? Вие оперативен работник ли сте или конвой, ако мога да попитам? Може би смятате, че вашите професионални задължения се състоят в придружаване на журналиста Баглюк при пътуванията му из града? Как е могло да стане така, че дори не сте намерили време да поговорите с него надълго и нашироко, да си изясните подробностите, необходими за издирването на човека, който му е пробутал фалшификата? Или сте толкова увлечен в разрешаването на личните си любовни проблеми, че съвсем сте забравили за работата и предпочитате да я прехвърляте на чужди плещи?
Това беше грубо. Целият отдел знаеше, че Юра Коротков отдавна вече не е верен на жена си, нещо повече — много от тях се познаваха с жената, с която той вече четири години имаше връзка, но никой не би могъл да го упрекне, че върти любов във вреда на работата. Коротков започна да се изчервява, устните му се свиха, той сякаш всеки момент щеше да избухне.
— Владимир Борисович — започна той със звънтящ от гняв глас, но Мелник веднага го прекъсна:
— Снощи вие напълно успешно прехвърлихте работата си на мен. Изтърсихте при мен Баглюк като ненужен товар, който ви тежи прекалено много, и радостно хукнахте да пиете кафе в кабинета на приятелката си Каменская. За щастие в дадената ситуация аз се проявих повече като криминалист, отколкото като началник, така че свърших вместо вас онова, което вас ви беше домързяло да свършите или за което бяхте забравили. Аз получих от Баглюк всички сведения, които можеха да се изтръгнат от него. И слава богу, че го направих.
Той издържа една драматична пауза, пронизвайки с очи Коротков, който стоеше пред него, облян в пурпурна руменина.
— Защото ако не бях го сторил, днес информацията щеше да бъде изгубена безвъзвратно. Късно снощи журналистът Валентин Баглюк е загинал при автомобилна катастрофа. Карал е колата си в състояние на силно алкохолно опиянение и на хлъзгав участък от пътя не е овладял колата си. Седнете, Коротков. Надявам се, че всички ще си направите изводи от случилото се. През тези три седмици вече разбрах, че под ръководството на Гордеев вие сте свикнали да живеете като едно голямо семейство. Това може и да не е лошо от гледна точка на психологическия климат. Но за сериозна работа е абсолютно неприемливо. В семейството човек може да не измие чиниите и да не си изпере чорапите, защото друг ще го направи вместо него, а и да не го направи, няма да се случи нищо страшно. Мръсните чинии, както и мръсните чорапи, никъде няма да избягат. Време е да забравите тези навици. Намирате се на работа и имайте добрината да не го забравяте. Това е. Всички сте свободни.
Коротков трудно се съвземаше след сутрешната критика. Преди да тръгне по задачите си, той на инат се отби при Настя. Да го вземат мътните тоя Господар, ако ще и сега да го завари тук!
— Да, аз съм глупак — говореше той вбесено, като палеше цигара от цигара, — но откъде да знам, че тоя идиот ще се натряска и ще тръгне да шофира? Вече от три дни улиците в града са нещо страшно, и километър не можеш да минеш, без да видиш смачкана кола или катастрофа. Та нали и Баглюк е пътувал през тези дни, нима не е разбирал какво става по пътищата? Обаче не, напил се е и е седнал зад волана.
Настя мълчаливо съставяше някакъв документ. Тя разбираше, че е безсмислено да му отговаря, той просто имаше нужда да си изпусне парата и да се успокои.
— Не знам защо намеси и Люся, и тебе! — продължаваше да се възмущава той. — Защо трябваше да те нарича моя приятелка! Ами че при тебе идва целият отдел. Хайде кажи ми, Ася, само че обективно — имал ли съм макар и един провал в работата си заради Люся? Кажи де, имал ли съм?