— Не си имал — каза Настя, без да повдига глава. — Не обръщай внимание, Юра. Новата метла по-добре мете, какво искаш! Това е болестта на първия период от пребиваването на нова длъжност. Самоутвърждаване чрез охулване на създадени порядки, сплашване на подчинените с по-висока взискателност. Трябва да се изтърпи. Обикновено бързо им минава.
— Но докога ще търпим? — промърмори Коротков, вече по-спокойно.
— Около половин година. После ще трябва да се отчита за полугодието, а нали всички ние ще сме работили през цялото полугодие под негово ръководство, защото той е назначен от първи януари. И вече няма да може за нищо да се оправдава със стария началник. Житената питка приключи годината, преди да си тръгне. Така че колкото повече наближава отчетът за полугодието, толкова по-кротък ще става Господаря и ще работи така, както е по-добре за работата, а не за неговото самолюбие.
— Не, само помисли — той отново се развълнува, — направи ме на пух и прах пред всички, като че съм някакво хлапе! И то за какво?! Сякаш че на главата ми е само Баглюк с неговата кретенска статия. Дванайсет трупа мен чакат и имам работа във връзка с всеки един от тях, тичам по цял ден като луд, за да се отчитам вечер пред Негово величество. А Баглюк дори не е криминален случай, не е труп.
— Вече е труп — обади се Настя.
— Но не е криминален! — упорито възрази Юрий. — Добре, аз тръгвам да преизпълнявам плана. Искаш ли да те откарам донякъде?
— Не, ще чакам да ми се обади Самойлов. Месецът свършва, казах на Мелник, че трябва да готвя аналитично сведение за януари, така че оставането ми до късно не буди подозрения у него.
Юра си тръгна. След петнайсетина минути пристигна Миша Доценко. Личеше си, че сутрешната „лекция“ му е направила силно впечатление.
— Анастасия Павловна, отсега нататък така ли ще я караме? — уплашено попита той още от прага.
Наложи се още известно време да обяснява на Миша същото, което току-що бе обяснявала на Коротков — за нравите на новите началници с новите им порядки.
— Нещо ново за Лазарева, Мишенка? Успяхте ли да намерите някакви свидетели?
— Имам известни успехи, но засега не са достатъчни. В три от седем случая обитатели на близки блокове са видели в интересуващото ни време много висок човек. Но не могат да кажат със сигурност дали той е бил мъж или жена. Първо, било е тъмно, и второ, човекът е бил с яке с качулка. Тоест отначало всички в един глас казваха, че е бил мъж, но това е разбираемо — когато видиш много висока фигура, някак не ти минава през ума, че може да е жена. А когато започвах да разпитвам по-подробно, излизаше, че очевидците не могат да назоват никакви признаци, които позволяват да се идентифицира полът.
— Ами якето?
— И тук нещата са много завързани. Всички описват якето еднакво. Повтарям: било е тъмно, цветът практически е неразличим. Може да се каже само дали е било тъмно или светло. Но тъмни якета с качулка в Москва колкото щеш, с такова ходи всеки трети. Между другото и Лазарева носи такова. Тъмно и с качулка.
По лицето на Доценко се плъзна сянка, очите му помръкнаха, сякаш някой угаси лампичката, която бе горяла вътре в него.
— Какво, омръзна ли ви да излизате с нея? — съчувствено попита Настя.
— Сили не ми останаха — призна Михаил. — Вкопчила се е в мен като пиявица. Прави ми някакви подаръци, вече се чудя как да постъпя, за да не я обидя. Подарява ми ту вратовръзка, ту ръкавици. Предполага се, че и аз трябва да й подарявам нещо, но е опасно. От една страна, ако й направя подарък, тя ще го оцени като поставяне начало на общо домакинство, а не й ли направя, излиза, че съм невъзпитан. Всеки път й купувам цветя и се чувствам като пълен идиот. По принцип тя е свястна жена, но е голяма лепка. Ясно е защо мъжете бягат от нея. Ако тя не се вкопчваше така, може би отдавна щеше да се е омъжила.
— Свястна ли? — повтори думата Настя. — Да не сте забравили, че при нас тя се води заподозряна за няколко убийства?
— Е, това е друг въпрос. Вярно, ненормална е, тоест не е съвсем нормална — уточни Доценко, — психарка е. Аня като нищо може да се окаже убийца. Но като цяло е добро момиче. Грижи се за бездомните котки, за кучетата.
— Харесва ли ви?
— Не!