Пристъпът на ярост утихна, а след няколко дни с помощта на познати Анна започна работа във фирма „Метропрес“, която търгуваше с вестници и списания. Това наистина я поразсея и отново всичките й мисли се насочиха към очаквания прекрасен принц. Семейството й не беше бедно, а допълнително спечелените пари й дадоха възможност добре да се грижи за себе си, да посещава козметичен салон, та винаги да изглежда ако не пленителна, поне що–годе добре. Периодично в живота й се появяваха някакви мъже, но навикът й да се вкопчва в тях и да увисва на врата им, да изтръгва признания и да прави подаръци водеше до едно и също: кавалерите бързо се изпаряваха. Тази жена, която всъщност би могла да бъде и превъзходна съпруга, и страстна и предана любовница, ги отблъскваше със своята прилепчивост и натрапчивост, внушаваше им истински ужас.
И всеки път Анна изпадаше в отчаяние, ридаеше, изпадаше ту в бяс, ту в апатия, искаше да убие неверния любим или да се самоубие. После се успокояваше и търпеливо дочакваше следващия случай — така и без да разбере къде се крие причината за всичките й несполуки. И през ум не й минаваше, че цялото зло е в нея самата и трябва единствено да промени обичайното си поведение спрямо мъжете.
Внезапното появяване на красивия журналист на име Михаил в живота й толкова приличаше на измислената от самата нея приказка за прекрасния принц! Висок, модерно и скъпо облечен, той разбираше от литература, подаряваше цветя — всичко това приличаше на превърнал се в действителност филм, който Анна мислено бе гледала стотици пъти. Ето защо тя възприе изчезването на този ухажор като катастрофа. Та нали сънят вече бе започнал да се сбъдва…
Виж, странният мъж на име Евгений Илич не беше предвиден от никаква приказка. Колкото и да бе мечтала Анна Лазарева за щастливата любов, в тези мечти никога не се бе мяркал среден на ръст мъж не в първа младост, който една вечер в буквалния смисъл ще я забърше, ридаеща и подпухнала от плач, в метрото. И може би именно тази „непредвиденост“ на новия й познат позволи на Анна да бъде с него естествена поне в първите часове на познанството им, да не увисва на врата му, а настойчиво да го моли да си тръгне.
Виж, на близост с него тя се съгласи на драго сърце — вероятно поради причините, за които така прозорливо се досети Паригин. И когато на сутринта се събуди в непознатото жилище до Евгений, Анна почувства, че болката от загубата на прекрасния принц вече не е толкова силна, колкото беше предишната вечер. Тя не си създаваше напразни илюзии и не се опитваше да си втълпи, че Михаил е бил зает с нещо и затова не е могъл да дойде. Не, всичко беше очевидно от самото начало, още от момента, когато той започна да се преструва, че не разбира намеците на Анна за съществуването на жилище, където могат да останат само двамата. Глупачка, каква глупачка беше само! Ами че ако я искаше, той щеше да я вкара в леглото си още първата вечер, когато я заведе вкъщи. А тя, идиотката, още на втория ден хукна да търси жилище, плати предварително за цял месец, всяка вечер очакваше, че ето днес, днес… Сега не биваше да се опитва да си обяснява с някаква заетост факта, че снощи той не бе дошъл. Всичко беше ясно. От самото начало си личеше, че всичко ще свърши така. Тя не му беше нужна. А как само се беше размечтала! Ето така става винаги с нея: отначало си въобразява какви ли не романтични глупости, а после изпада в истерия.
Анна отметна одеялото, тихичко се измъкна от леглото и се шмугна в банята. Бързо взе душ, но когато посегна за хавлиената кърпа, в гърлото й отново се надигна буца. Тази хавлиена кърпа — съвършено нова, специално купена — тя бе донесла тук заедно с другите си дребни покупки, подготвени за пиенето на чай, с надеждата за любовна среща с Михаил. Е, как може да бъде такава… Сега в леглото вместо Михаил лежи някакъв странен чичка, който никак не прилича на романтичен герой. И то с цяла глава по-нисък от нея. Защо, защо всичко в живота й се подрежда така глупаво?
С приведени рамене и едва пристъпвайки, тя излезе от банята, върна се в стаята и приседна в края на леглото. Не й се искаше да навлича дънките и джемпъра върху току-що измитото и още влажно тяло, а тук нямаше пеньоар. След няколко минути Анна започна да трепери. Евгений лежеше неподвижно и дишаше равномерно — явно спеше дълбоко. Беше й жал да го буди, но и не искаше да ляга отново под одеялото. Посегна за фланелката и чорапогащника и в този момент Евгений отвори очи.