Выбрать главу

— Трябва да излизаш ли? — попита той и гласът му изобщо не беше сънен.

— Не, но вече се събудих, а не обичам да се излежавам. Ти поспи още, ако искаш.

— А ти какво ще правиш?

— Ще ида до магазина, наблизо е, и ще купя нещо за закуска.

— Ще идем заедно — каза той решително и отметна одеялото.

Снощи, когато правиха любов, в стаята беше тъмно и едва сега, на дневна светлина, Анна успя да огледа тялото на своя случаен партньор. Въобще не беше лош тоя чичка! Фигурата му беше направо страхотна, та той сигурно беше на около 50 години, космите на гърдите му вече побеляваха, а нямаше нито грам излишни тлъстини — само мускули. Дълги и стройни крака, тесни бедра, широки рамене. Гледай ти! А облечен изглежда като…

Тя не успя да подбере мислено подходящата дума. Абе просто изглежда обикновено, като много петдесетгодишни мъже, чиито мускули увисват от заседналия начин на живот, отглеждат си коремче, а краката им се сбръчкват. Тя изпита непреодолимо желание да намери у този мъж качества, които биха оправдали снощния й порив и същевременно биха принизили неверния любим. Михаил сигурно беше мамино синче — капризно, разглезено, изнежено — и едва ли някога бе спортувал. Сигурно се срамуваше да се съблича пред момичетата — няма мускули, краката му криви… А може и да е направо импотентен? Затова не бе търсил близост. Ама разбира се, най-обикновен импотент, затова още не е женен. Или може би е педераст… Неслучайно женските любовни романи са му любими. А Евгений като партньор дори много си го бива — силен, умел, без комплекси…

Тя толкова дълбоко бе потънала в мислите си, че не бе забелязала кога Евгений се бе облякъл и измил.

— Какво има, Аня? Нали смяташе да се обличаш?

— А, да! — сепна се тя и започна бързо да навлича дънките си.

Отидоха до близкия магазин и купиха продукти. За всичко плащаше Евгений и по неговия избор и по количеството на покупките Анна разбра, че той не смята да се ограничи само със закуската.

— Можеш ли да готвиш чахохбили? — попита Евгений.

— Мога.

— Тогава ще купим пиле. Тук някъде видях една баба да продава кориандър и босилек. Къде беше, спомняш ли си?

— На онази сергия — радостно отговори Анна. — Ей я там, със синята шапчица.

Господи, той иска да поживее в този апартамент заедно с нея! Иска тя да му готви! Той е първият в живота й мъж, който не смята, че дори прекараната с нея нощ не е повод за запознанство. Може би е било глупаво винаги да се заглежда по млади мъже? Защо пък прекрасният принц да не изглежда и така? Кой е казал, че прекрасните принцове са задължително млади?

Настроението й се подобри, от доскорошната депресия не остана и следа, напротив — Анна изпадна в радостна възбуда. И внезапно си спомни, че всъщност не знае абсолютно нищо за човека, за когото днес ще готви пиле чахохбили.

* * *

— Женя, а ти кой си? — попита тя, когато си тръгнаха от сергията със зеленчуците, където току-що придирчиво бяха избирали кориандър, босилек и магданоз.

— Аз съм Женя — усмихна се Паригин. — Евгений Илич. Забрави ли вече?

— Имам предвид с какво се занимаваш и…

— Ще трябва да те огорча. Аз съм обикновен инженер в обикновен автозавод. Не съм милионер, не съм банкер и не съм кинозвезда.

— А защо не си на работа днес?

— В болнични съм. Грип.

— Не си личи — позасмя се Анна. — Ако съдя по снощи, ти си абсолютно здрав, младите могат да завидят на здравето ти.

— Така ли? — Той отново се усмихна и нежно докосна ръката й. — Благодаря ти, Анечка, ценя комплимента ти. Приятно ми е, че не съм те разочаровал. Колкото до грипа, отчасти си права. Наистина казах на лекаря, че все още не се чувствам добре, и си удължих болничните, защото имам проблеми, за чието решаване ми е нужно свободно време. Нещо повече — дори мисля да си пусна молба за неплатен отпуск.

Той реши да хване бика за рогата. Не биваше да протака, времето си вървеше, а пари за Долита още нямаше. Трябваше му помощничка и тази странна госпожица с нестабилна психика, разбира се, не беше най-добрият вариант, но все беше нещо. Още повече че тя още преживяваше раздялата си с Доценко и беше възможно да се съгласи на драго сърце да помага на Паригин дори само за да се разсее и да не се чувства изоставена.