— Какви проблеми имаш?
— Семейни.
— Нещо с жена ти ли?
— Не. Аз съм ерген. Проблемите ми са с вдовицата на братовчед ми. Трябва да й помогна да намери пари, много пари. Разбираш ли, братовчед ми умря, като остави големи дългове, и сега кредиторите тормозят горката жена. Заплашват нея и детето й, а момчето е само на седем годинки. Аз трябва да се погрижа за тях, разбираш ли?
— Разбирам — кимна Анна.
Купиха хляб и тръгнаха да се прибират. Предвидливият Паригин се погрижи и за „витамините“ в организма — сушени кайсии, стафиди, ядки, маслини. Ако успееше да намери верния тон в общуването с Анна, жилището на „Мосфилмовская“ щеше да стане негово убежище през близките дни, следователно трябваше да го зареди с всичко необходимо.
Закусваха бавно и дълго, после правиха любов. Паригин определи този ден за оформяне на окончателния план на по-нататъшните си действия. И същевременно за „опитомяване“ на Аня. В живота си бе имал доста жени и се бе научил доста добре да се оправя с тях. Във всеки случай към обед вече бе разбрал, че за Анна главното е бракът или поне някакво негово подобие във вид на постоянна връзка с мъж, па бил той дори женен за друга. Ето защо, когато приключиха с изяждането на сготвеното за обед чахохбили, той замислено каза:
— Какви чудеса се случват все пак! Цял живот съм търсил жена като тебе, а я намерих случайно в метрото и на всичко отгоре се оказа, че тя обича другиго. Защо толкова не ми върви, а?
Ударът беше премислен, така че безпогрешно улучи целта. Анна се обля в руменина и сведе очи.
— Защо пък реши, че обичам другиго? Това са глупости.
— Ами снощи? — лукаво попита Паригин.
— Снощи си беше за снощи.
— Значи излиза, че си и лекомислена?
— Какво говориш… Просто се бях увлякла. Нали знаеш как става? Временно помътен разум. Ти си много по-свестен.
— По-свестен от какво?
— От кого. Ти си по-свестен от него.
През цялото време тя нито веднъж не назова Михаил по име и Паригин трябваше много да внимава какво говори — да не би случайно да се издаде, че знае не само собственото, но дори и бащиното, и фамилното име на капитан Доценко.
— Между другото с какво се занимава той?
— Журналист е.
— Така ли? — възкликна Паригин. — Модерна професия.
Това вече е по-добре. Значи тя не знае, че Доценко работи в милицията. Сега вече е напълно очевидно, че той не е въртял любов с нея, а е изпълнявал задача. Интересно! Значи е подозирал в нещо тази върлина? В какво може да е замесена тя? Или не е замесена в нищо, а просто капитанът е проверявал нейните връзки? Това, разбира се, не е добре, защото натрапчивият капитан може всеки момент отново да се завърти около мадамата, а значи и около Паригин. Опитът му обаче подсказва, че това едва ли ще се случи. Ако момичето още беше нужно на капитана, той нямаше така внезапно да изчезне и да я настрои срещу себе си.
— Все пак му се обади — каза той грижливо. — Може би снощи ти напразно се тормози толкова. Може просто да му се е случило нещо непредвидено.
— Не му знам телефона.
— Интересно! Какви са били тези ваши отношения тогава?
— Ами такива… — Анна помълча. — Глупави отношения. Всъщност ние се запознахме само преди десетина дни. Той взе моя телефон, а не ми даде своя. Пък и не беше нужно, нали всяка вечер идваше да ме взема от „Профсъюзна“.
— А в почивните ти дни?
— Обаждаше се през деня по телефона и се уговаряхме къде да се видим. Но стига, Женя, хайде да не говорим повече за него, а? Всичко е минало и е забравено. Трябваше по-рано да се сетя, че между нас нещата няма да потръгнат.
— А с мен?
— С теб ще потръгнат. Ти си съвсем различен.
— А ще се омъжиш ли за мен?
Анна го гледа дълго, без да продума, и Паригин изведнъж видя колко огромни бяха жълто-зелените й очи. И колко дълги са миглите й. И изобщо тя никак не беше грозна, само дето носът я загрозяваше — прекалено дълъг беше.
— Ще се омъжа, ако ме поискаш — каза тя накрая.
— Вече те поисках.
— Защо? Та ти изобщо не ме познаваш.
— И не е нужно да те опознавам. Напълно достатъчно ми е да разбирам, че ми е хубаво да седя с теб в кухнята и да си говорим. Освен това ти готвиш прекрасно. И в леглото си великолепна. Само не чакай от мен думи за любов, аз вече не съм млад, няма за кога да се уча да ги говоря, така че няма да ми се сърдиш, нали? Ще ти бъда добър съпруг, честна дума. Ами ти съгласна ли си?