— Да. Ако ти не се откажеш.
За миг той забрави, че играе. По дяволите, защо ли наистина не се ожени за тази жена? Няма да умре като ерген я. Вярно, тя е психопатка, такива никога не са го привличали, да не говорим за външността, но нали има и закон, съгласно който обичаме едни хора, а се женим за съвсем други. И то не защото животът е несправедливо устроен, а защото така е правилно. Именно така. И после — може би тя е с такава психика тъкмо защото не може да се омъжи. А стане ли законна съпруга — всичко ще мине, и помен няма да остане. Ще му роди момиченце — мъничко, пухкавко, повито с пелени, целите в панделки…
— Няма да се откажа — много сериозно каза Паригин. — Само че първо трябва да реша въпроса с парите за вдовицата на братовчед ми. Щом свърша тази работа, ще подадем заявление.
— Мога ли да ти помогна с нещо? — попита Анна.
— Можеш. С твоя помощ ще го направя много по-бързо. Колкото по-скоро намерим парите, толкова по-скоро ще отидем в гражданското. Става ли?
Тя кимна, взе ръката на Евгений и я притисна до бузата си.
— Всичко ще направя, Женя. Дори да трябва да убия някого заради тези пари.
— Е, до това няма да се стигне — усмихна се той.
А наум си каза: „Да се надяваме, че няма да се стигне.“
Глава 11.
Внезапно студовете бяха сменени от топло време и киша. Впрочем през последните няколко години подобни зимни капризи на времето станаха нещо обичайно. За последен път Настя Каменская бе носила през зимата ботуши от естествена кожа преди около шест години, след което бе стигнала до извода, че това е непростим разкош, защото газенето до глезените в разтопен от солта мръсен сняг разваля обувките по-бързо от износването на капачето на тока. Оттогава тя мина на евтини ботуши от изкуствена кожа, които се напукваха от студа, но пък не й беше жал за тях, когато дойдеше кишата.
Тази сутрин на тръгване за работа Настя за пореден път хвърли тъжен поглед към оставената пред блока кола на мъжа й. Така и не бе намерила време да я закара в Жуковски и да я прибере в гаража на родителите на Льоша. Самото пътуване щеше да й отнеме половин ден, а освен това трябваше да прекара известно време на гости у свекърва си, както го изисква приличието, защото нямаше да е възпитано да хукне обратно веднага — и без това се виждаха рядко. Вярно, колата имаше алармена система, но каква ли е ползата от тези системи…
Докато неотдавна работният ден бе започнал с неприятности за Коротков, днес май бе дошъл редът на Настя.
— Капитан Доценко, споделете с колегите си къде и с кого бяхте вчера вечерта — каза Мелник по време на сутрешното съвещание.
— Не ви разбрах, другарю полковник — недоумяващо отвърна Михаил. — Имате ли някакви основания да бъдете недоволен от мен?
— Имам, и то сериозни! Вие трябва да се занимавате с разработката на Лазарева, а вместо това сте прекарали вечерта тук, на „Петровка“. И сте участвали в колективно напиване.
Снощи беше рожденият ден на Игор Лесников. Но, първо, никой никога не беше отменял традицията да се празнуват рождените дни с колеги от службата — дори във времената на борбата срещу алкохолизма. И, второ, такива празнувания — във всеки случай в техния отдел — не се превръщаха в колективни наливания, а по-скоро напомняха приятелско събиране — вярно, не без алкохол, но никой не го и отричаше.
Настя разбра, че е време да поеме удара върху себе си. Нали именно тя вчера след разговора с професор Самойлов разреши на Миша да не отива на среща с баскетболистката, която вече му бе дошла до гуша.
— Владимир Борисович — каза тя и стана, — това беше моя инициатива. Смятам, че работата с Лазарева може да се прекъсне за известно време.
— Вие смятате, така ли? — Мелник вдигна вежди, при което на лицето му се изписа такова изумление, сякаш Настя нито по служебни задължения, нито по природен закон имаше право да мисли и да има собствено мнение. — И на какво основание, ако позволите да попитам, смеете да предполагате, че може да се изпуска от поглед убийца, удушила седем души? Нямате търпение да получите осми труп ли? Или се казвате Мелник и смятате, че можете самостоятелно да вземате решения и да давате указания на по-младши от вас служители? Обяснете ни, Анастасия Павлбвна.
— Вчера завърших подробния анализ на данните за всичките седмина потърпевши и смятах днес да ви докладвам резултата. Имам всички основания да смятам, че тези епизоди може и да са свързани помежду си, но не и от личността на престъпника. Зад всичко това стои някакъв друг механизъм, а не помраченият разсъдък на един човек, на маниак.