— Глупости! — отсече Мелник. — И вие самата не може да не разбирате, че това са абсолютни глупости. Просто искате да защитите Доценко. Незабавно възобновете работата с Лазарева. Незабавно! Само това оставаше — да я изтървем. Докато всяка вечер край нея е Доценко, поне можем да бъдем спокойни и целенасочено да търсим доказателства за вината й. Ако пък тя отново убие някого, вината ще бъде наша. А по-конкретно — на Каменская и Доценко. Смятам, че не е нужно да ви обяснявам, че в такъв случай ще трябва да сложите на бюрото ми рапорт за преместване в друга служба, където вашите самонадеяност и непрофесионализъм ще нанасят по-малко вреда.
— Владимир Борисович, това е безсмислена загуба на сили и време — упорито възрази Настя. — В делото за удушвача се увлякохме по една-единствена версия просто защото първоначалното събиране на информация даде възможност да подозираме Лазарева и тогава забравихме да разработваме други варианти. А всъщност уликите по отношение на Лазарева не са толкова много, че да се занимаваме единствено с нея. Аз настоявам, че трябва да се проверяват и други версии.
— Вие настоявате? — злобно повтори Мелник. — Ще настоявате във вашата кухня, когато обсъждате с мъжа си менюто за обед. А сега ще имате добрината да изпълнявате моите нареждания. Няма да изпускате от поглед Лазарева. Няма да пропускате нито една вечер. Ако трябва, ще включим и други служители, но тази баскетболистка за нас е обект на внимание номер едно. Ясно ли ви е?
Настя мълчаливо кимна и седна на мястото си. Какво пък — така си е! Мелник не е Гордеев, с това трябва да се свиква. Сама си е виновна, позволи си да се отпусне и да действа, както беше свикнала при предишния началник. И Миша изложи. Глупачка! Щом не можеш да промениш ситуацията, промени отношението към нея. Този принцип винаги я беше спасявал. Но дали е права да смята, че трябва да променя отношението, защото не е в състояние да промени ситуацията? Може би е в състояние да промени именно ситуацията? По какъв начин ли? По най-простия. Като избяга от Мелник. Не е нужно да се нагаждаш към началник, с когото не можеш да се сработиш, ако имаш възможност да получиш друг началник. Заточни например.
До края на съвещанието Настя така и не схвана същината на обсъжданите въпроси, понеже беше потънала в обмислянето на внезапно хрумналата й идея. Още от началото, когато се разбра, че ще повишават Гордеев, тя мислеше в едно и също направление: как ще работи под ръководството на новия шеф. И още от първия ден, когато се появи Господаря-Мелник, внимателно следеше неговите думи и постъпки, опитвайки се да проумее неговата логика и изискванията му, стараейки се да се приспособи към неговия стил на работа и начин на мислене. И през ум не й минаваше, че може да разглежда въпроса в съвсем друга светлина. Да, Мелник не й харесваше, но тя търсеше оправдания за неговите действия и често ги намираше. И дори бранеше новия началник пред колегите си, пред Юра Коротков например. И защо беше всичко това? Защо трябваше да хаби душевните си сили за Господаря, когато можеше просто да напусне? И да работи с човек, който я разбира и й вярва.
Миша Доценко стоеше пред Настя съвсем объркан и вече цели десет минути се опитваше да се извини. Макар че нямаше за какво да се извинява.
— Само ако можех да предположа, че ще реагира така, снощи щях да се постарая да не се мяркам пред очите му. Но кой да знае! Анастасия Павловна…
— Престанете, Миша! — мръщеше се Настя, която, на свой ред, също се чувстваше виновна. — И двамата сбъркахме, подценихме Мелник. Не се тормозете.
— Значи днес пак да…
— Защо? — Настя вдигна очи към него и се усмихна. — Дори не си го помисляйте. Голяма работа — началникът ми бил крещял и трил сол на главата! Е, да не би да се случва за последен път в живота ми? Нали ние с вас решихме, че Лазарева няма нищо общо.
— Ами той?
— Той да си мисли каквото му изнася. Аз няма да му се подмазвам. Но не е нужно и сами да си търсим белята. Просто не се въртете наоколо вечер — и толкоз. И добросъвестно докладвайте за вашите трогателни разходки под луната с Анна. Вярно, съществува риск да ви хванат в лъжа, така че се застраховайте, проверявайте я от време на време, но в никакъв случай не си хабете силите за нея. Тя не е нашият удушвач.