— Сигурна ли сте? — с тревога попита Доценко.
— Не. Или да. Не знам, Миша, нямам твърд отговор. Но при всяко положение имаме да вършим страшно много работа, за която просто няма да остане време, ако се втренчваме само в Лазарева. Трябва по-сериозно да се заемем с Нурбагандов и да се постараем да свържем цялата получена информация с делото за убийството на Вавилов от банка „Руска тройка“. Ето ви телефона на служителя от регионалното управление, който се занимава с Вавилов, вече съм се разбрала с него, той ще сподели с вас всичко, което е успял да установи. Вървете и престанете да се тормозите заради Мелник.
Когато остана сама, Настя се почувства неуютно. През дългите години работа на „Петровка“ беше свикнала да се чувства тук като у дома си, а днес й се прииска да си тръгне, за да не среща Господаря. Виктор Алексеевич Гордеев никога не бе представлявал за нея „източник на повишена опасност“, тя не го избягваше и не се страхуваше от него. А сега… Не, май мисълта, която я споходи по време на съвещанието, беше правилна — трябва да напусне. И колкото по-скоро, толкова по-добре.
Текущата работа, както обикновено, беше много, но Настя нарочно избра задачи, които изискваха излизане от сградата на „Петровка“. Вече беше изминала около двеста метра по посока на метрото, когато до нея спря отдавна немитото автомобилче на Коротков.
— Накъде си тръгнала?
— Накъдето ми видят очите — не сдържа яда си Настя.
— Бягаш от Господаря, а?
— Аха. Ами ти?
— Качвай се, ще ти кажа.
Настя се качи, колата потегли.
— Аска, знам, че моите емоции предизвикват у теб справедливо негодувание, така че морално съм готов да започнеш да ме ругаеш — подзе Юрий.
— Добро начало — кимна тя. — Най-важното — самокритично. Продължавай, слънце мое!
— Не мога да понасям, когато ме унижават, особено публично. Но още повече не мога да понасям да унижават приятелите ми. В случая — тебе и Мишаня.
— Разбирам — въздъхна Настя, — изгаря те жажда за мъст.
И с какво възнамеряваш да хързулнеш нашия Господар? С жена или с колективно напиване?
— Още не знам, трябва да помисля.
Тя се обърна към Коротков и внимателно се вгледа в съсредоточеното му лице.
— Надявам се, че се шегуваш?
— Ни най-малко. Сериозен съм като младоженец преди венчавка.
— Я престани, Юрик! Що за измишльотина, ей богу — да си разчистваш сметките с началника, и то по такъв идиотски начин. И през ум да не ти минава повече, чуваш ли?
— Чувам. А пък ти, щом си толкова умна, я ми кажи защо Баглюк е шофирал пиян?
Настя се замисли. Юрка беше прав. Въпросната вечер те си тръгнаха в девет часа, а Мелник още си беше в кабинета.
В седем и нещо той ги освободи от ежедневния доклад, защото се занимаваше с Баглюк. Следователно около седем и половина Валентин Баглюк още е бил трезвен и се е намирал на „Петровка“. Според официалното сведение катастрофата, при която бе загинал, бе станала в двайсет и три и десет. В колко си е тръгнал Баглюк от Мелник и къде е отишъл, къде е успял за някакви си три часа да се натряска като свиня? И дали само тази е била причината?…
— Юра, а защо все става така, че щом се отвори някаква възможност да получим информация за нещо, свързано с Мамонтов, източникът на тази информация моментално загива?
— Именно! — Коротков назидателно вдигна пръст. — Ами аз какво ти говоря? Мамонтов искаше да ми разкаже нещо и беше убит. Баглюк влезе в контакт с криминалната милиция И веднага много сполучливо катастрофира. Вярно, той не беше трезвеник, но прекалено навреме се е напил за последен път. Именно затова искам да отида при момчетата в участъка й да ги поразпитам за техническото състояние на колата на журналиста. И покрай другото да прегледам нещата, иззети от мястото на катастрофата. Книжа, бележки и тем подобни.
— Смяташ, че след разговора с Мелник той е отишъл при някого, пил е много и е споделял впечатленията си за фалшивите записи, а през това време някой е поработил върху колата му?
— Именно, драга моя, за това ти говоря. Искам да докажа на моя пламенно обичан началник Господаря, че и той не е бог знае какъв професионалист, щом не е предвидил подобна възможност. Разбирайки колко опасно е онова, което се е случило, той е трябвало лично да закара Баглюк до дома му и да се убеди, че нищо не заплашва нашия мил драскач. Нещо повече — ако беше добър оперативник, той лесно щеше да събере наум две и две, тоест навика на журналиста да се напива до загуба на самоконтрол и неговото явно разстроено и нервозно състояние и да предвиди, че Баглюк непременно ще се напие, и то преди да стигне до вкъщи, а улиците са хлъзгави. Хайде спомни си на какво са ни учили винаги: обръщайте внимание в какво състояние излиза от кабинета ви даден човек и съумявайте да прогнозирате неговите най-близки по време постъпки, съумявайте да предвиждате накъде и с какво настроение ще тръгне той след разговора с вас. Така беше, нали?