— Така беше — съгласи се Настя. — В тази наука има и втори вариант: съумявайте да поведете разговора така, че след него човекът да отиде, където е удобно на вас и да направи това, което вие искате да направи.
— Именно, а Мелник къде е гледал? Виждал е, че човекът не е на себе си от страх и огорчение, знаел е, че този човек е склонен да кърка прекалено много и не умее да спира навреме, разбирал е, че той е с кола, а по улиците има поледица — и въпреки това го е пуснал сам. Така че да не ми разправя, че аз съм единственият глупак в целия отдел.
— Хайде успокой се — примирително каза Настя, — никой не те смята за глупак, Юрик, а и не е добър тон да спориш с опонента си само с аргумента „ти си глупакът“. Моля ти се, успокой се. — Тя запали цигара, помълча известно време, после замислено добави: — В нашата детективска наука има и трети вариант. Ако подозираш, че в разговор с теб човекът лъже, помисли на кого след това той ще каже истината. Ако нашият приятел Баглюк наистина крайно се е разстроил в кабинета на Мелник, а после е хукнал при някого да пие водка, то на този някой той със сигурност е разказал с подробности всичко, което му се е случило през деня и го е изкарало от релси.
— Именно, именно! — подзе Коротков. — И ние трябва да намерим този човек. Първо, по този начин ще научим дали онова, което той е разказал на Мелник, не е различно от онова, което е разказал на другаря си по бутилка.
— И второ?
Коротков не отговори. Настя се позасмя вътрешно, отгатвайки хода на мислите му. Те бяха приятели от дълги години и степента на неговото самолюбие не беше тайна за нея. Не ще и дума — той бе намислил да докаже на Мелник, че също не е вчерашен и умее да намира информация, дори началникът да смята, че тя е „безвъзвратно изгубена“.
— Амбицирал си се да натриеш носа на Господаря и да му покажеш, че Баглюк е бил неискрен с него, така ли?
— Ами… горе-долу — неохотно потвърди Коротков.
— И какво друго?
— Друго… Ти обърна ли внимание, че Господаря ми крещя, залива ме с мръсотия, но така и не каза какво конкретно е научил от журналиста? Кой му е предал записите, какъв е бил този човек и така нататък. Само се фукаше, че е успял да измъкне всичко това от него. И ако аз успея да получа всичките тези сведения от другарчето по бутилка, независимо от Господаря, тогава ще мога добре да си поиграя с нашето шефче.
— Юрка!
— Е, какво, какво? Защо непрекъснато ме възпираш? Не мога да остана глупак в очите на колегите. Не мога и няма да остана. Трябва веднъж завинаги да покажа на Господаря, че не може да вдига скандали, без да е наясно с всичко. Ще му бъде за урок.
— Аха, значи си бил и лицемер?
— Ха, защо пък не? — Той сви рамене. — Добрият детектив е лицемер. Каква полза от него, ако винаги казва истината?
— Не преувеличавай, ако обичаш.
Смисълът на казаното от Коротков й беше пределно ясен. Той беше решил да получи същата информация, която бе получил и Мелник, а после да му заяви, че всичките шефски упреци са били несправедливи, че е успял да поговори с Баглюк и да научи от него всичко, но не е сметнал за нужно да афишира това пред целия отдел, за да избегне изтичане на информация. Сиреч в този деликатен случай може да са замесени вътрешни хора и не е хубаво такива въпроси да се повдигат публично, а той е трябвало да извика Коротков в кабинета си и да го попита насаме.
— Днес ми се виждаш някак странна — внезапно каза Коротков.
— Защо пък странна?
— Не се караш много. Мислех си, че ще почнеш да изригваш гръм и мълнии, ще ме наругаеш за детинските ми изпълнения, а ти мълчиш, сякаш всичко това ти харесва. Да не ти се е случило нещо?
— Не, всичко е наред.
— Не ме лъжи, Аска, познавам те като петте си пръста. Днес си подозрително безразлична.
Тя помълча, открехна прозореца, за да вдиша прохладен въздух.
— Прав си. Подготвям се морално да извърша страхлива постъпка.