Баща му се нуждаеше от една дълга секунда, за да осмисли думите на сина си. Присви очи, опитвайки се да разбере какво държи в ръката си, и му направи знак да се приближи.
— Покажи ми това.
Калуст влезе с лека стъпка в кабинета, плъзна се по огромния персийски килим, отиде при баща си и му подаде монетата. Вахан я взе и внимателно я разгледа.
— Тетрадрахма от Милет, господине — обясни момчето. — Много е ценна.
Вахан огледа монетата отблизо и се взря в засъхналата кал по нея.
— Колко плати за това?
— Една меджидия, господине.
— Коя меджидия? Онази, която ти дадох?
— Да, господине.
Лицето на Вахан внезапно почервеня от гняв.
— Това не е никаква тетрадрахма, глупако! — извика той. — Това е глуподрахма! — Ядосан, той върна монетата на сина си, тикайки му я грубо в ръката. — Значи, си ми изхарчил меджидията за такава… простотия? Нямаш ли капчица акъл? Чувство за мярка? Пръснал си парите, които…
Това конско бе последното нещо, което момчето бе очаквало след сключването на сделката. Как бе възможно баща му да не разбира? Защо не се информира, преди да му се кара така? Нима не разбира, че монетата е част от съкровището на Златния рог и че струва цяло състояние?
— … да не съм ти я дал, за да си купуваш боклуци? Животът не е само цветя и рози, ясно ли ти е? Само защото имаш храна и чисти чаршафи, не означава, че може да пилееш парите, които аз печеля с много труд! Мисли, сине! Мисли малко с тая глава!
Когато баща му приключи с мъмренето, съветвайки го „да си опича акъла“ и да „уважава парите, които той печели с много труд“, Калуст се прибра в стаята си, отчаяно се хвърли на леглото и направи единственото, което можеше да го освободи от онзи възел, който стягаше гърлото му като стоманено въже.
Заплака.
VIII.
ПРEЗ СЛЕДВАЩИТЕ ДНИ ПОЧИСТВАНЕТО НА ТЕТРАДРАХМАТА, или „глуподрахмата“, както с разяждаща и безмилостна ирония я нарече баща му, се превърна в най-важното нещо за Калуст. Успя да премахне засъхналата тиня и патината по монетата, след като по съвет на учителя си по естествени науки в „Робърт Колидж“ я държа в химически разтвор, докато среброто засия, а автентичният ѝ вид блесна за нов живот.
— Великолепна! — прошепна той, очарован от покупката си, докато я съзерцаваше на слънчевата светлина, която влизаше през прозореца на стаята му. — Няма по-красиво нещо!
След като върна блясъка на монетата, Калуст премина към втората част от плана. Следващият четвъртък, както обикновено, използва трите часа по физкултура, за да забегне отново до Стамбул и магазина за антики на Капалъ чарши.
— Какво? Пак ли ти? — възкликна старият турчин, когато го видя да влиза в магазинчето. — Изчезвай от тук, гяур такъв! I Посвещавам ти времето си, а накрая изчезваш, без да направим пазарлъка! Върви си и ме остави на мира!
Калуст се усмихна.
— Този път съм дошъл да се пазарим.
Лицето на търговеца тутакси се преобрази; престореното възмущение се превърна в широка усмивка.
— Аллах е велик! — каза той, поглеждайки към небето с вдигнати ръце. — Милосърдният се смили над мен и в своята безгранична щедрост реши да ме възнагради! — Взря се в клиента и потърка ръце. — Добре, момче, какво предлагаш?
— Момче ли? Преди миг бях гяур, а сега съм момче?
— Гяур е неверникът, който не си купува нищо — обясни турчинът, поглаждайки дългата си бяла брада. — Момчето си ти, който идваш да оправиш деня на един стар и беден мюсюлманин. — Махна с ръка към витрината, подсказвайки му, че само трябва да избере каквото си пожелае. — Какво искаш да си купиш?
— Всъщност няма да купувам — изясни Калуст. — Дойдох да продавам.
Усмивката върху лицето на търговеца мигновено се стопи, внезапно заменена от недоверчиво изражение. Не очакваше подобен отговор.
— Какво искаш да кажеш? Ще продаваш ли? Какво ще продаваш?
Като че с вълшебна пръчица една блестяща и гладка сребърна монета се появи в ръката на момчето.
— Тетрадрахма от Милет.
Старият турчин зяпна от изумление. Пое я много внимателно, сякаш не беше от сребро, а от кристал, и отиде до вратата, за да я огледа с лупа на дневна светлина. Докато я изучаваше, изгрухтя нещо неразбираемо и след минута се върна при клиента.
— Съжалявам, че ще те разочаровам — започна тъжно той, — но това не е тетрадрахма от Милет.
Думите му изненадаха младия арменец.
— Така ли? Погледнете тук — каза той, показвайки издълбаната фигура от едната страна на монетата. — Тетрадрахма е, не виждате ли?
Търговецът поклати глава.
— Това е лицето на Аретуза — обясни той, — изсечено от Кимон, художник от Сиракуза, който оставил инициалите си. Буквата К е вплетена в косите на Аретуза. Виждаш ли? — Старецът обърна другата страна на монетата, където имаше четири коня, теглещи колесница. — Това е квадрига с короната на Нике, богинята на победата. — Неохотно върна монетата на момчето. — Следователно не е тетрадрахма.