— Удоволствието е мое.
Младият арменец бе проучил предварително Блейк и първото, което го изненада, бе възрастта му. Събеседникът му бе тридесетгодишен, въпреки че авторитетната му длъжност би предположила поне четиридесет. Ранното му назначение на такъв висок пост се обясняваше с връзките на семейство му, но също и с пъргавия ум, набитото око за успешен бизнес и способността за решаване на сложни политически проблеми. Помощник-секретарят бе завършил с отличие випуска в Оксфорд и се бе превърнал в младата надежда на Уайтхол и Ситито, където ръководеше просперираща адвокатска кантора. Калуст веднага разбра, че непременно трябваше да създаде контакт с този човек.
— Професионалният ми път, освен по много други места, ме отведе и в Константинопол — обясни Блейк, докато разсеяно галеше русия си мустак. — Имах възможността и удоволствието да се запозная с баща ви и благодарение на него сключих отлична сделка, която ми донесе значителни приходи. Right-ho![20] Така мистър Саркисян ми писа да ме уведоми за пристигането ви в Лондон и най-любезно ме помоли да ви напътствам, което аз на драго сърце ще сторя в рамките на ограниченото ми време. — Той подаде на Калуст някакъв плик. — Това е препоръка, написана от мен, която да предадете на ректора на „Кинг Колидж“, където знам, че възнамерявате да се запишете. Дали не би било прекалено любопитството ми, ако ви запитам за специалността, на която сте се спрели?
— Инженерство. Баща ми смята, че бъдещето е в технологиите и машините.
— О, много добре! — отвърна одобрително англичанинът. — Наистина мъдър избор! — Повдигна вежди. — Вашият баща още ли търгува с керосин?
— Това е основният му бизнес.
— Смятам, че тепърва ще се говори за минералното масло, драги. Знаете ли, че неколцина изобретатели разработват модел на кола, която няма да се нуждае от коне. Изглежда, че ще се задвижва от машина.
— Да не говорите за парните превозни средства? Но те вече са добре познати. Системата Дьо Трамбле…
— Не говоря за пара, драги приятелю! Страхувам се, че дните на Дьо Трамбле са преброени. Имам предвид употребата на минералното масло като източник на енергия. Преди две години един италианец представи велосипед, задвижван от това масло. Разкри голям потенциал. — Англичанинът се наведе напред, сякаш му доверяваше някаква тайна. — И нашите хора в Берлин ни докладваха, че следващата година германците ще произведат автомобил с двигател с вътрешно горене, задвижван от дериват на минералното масло.
— Нима ще проработи?
— Right-ho! — Той се изправи назад и внезапно придоби изражението на човек, комуто тъкмо е хрумнала идея. — Бих искал да ви попитам имате ли някакви финансови средства.
Калуст се смути за миг; разговорът, изглежда, отиваше в друга посока и той не разбираше целта на въпроса, който освен това му се стори и дързък. За кого се мислеше англичанинът, че да го пита такива неща?
— Да… Така мисля. Защо?
— Имате ли интерес да инвестирате в „Роял Ексчейндж“[21]?
— Зависи — отвърна предпазливо Калуст. — Играя само на сигурно. За да си купя акции, трябва да съм сигурен, че си струва.
— Работя в отдел „Информация“, приятел — успокои го Блейк. — Возилото, което германците разработват, ще носи името на някой си господин Бенц. Ако видите това име да се котира на фондовата борса, съветвам ви да купувате.
Посетителят разбра, че е получил важни сведения, и побърза да си запише името.
— Наистина ли? Бенс, а?
— Бенц, с „ц“ — уточни англичанинът. — Електричеството също ще покори бъдещето. Преди три години тук се проведе демонстрация, която, смея да кажа, бе впечатляваща. Наскоро правителството на Нейно Величество прие закон, позволяващ основаването на фирми в тази сфера. — Заговори тихо, с потаен глас. — Тук, в Обединеното кралство, водеща компания ще бъде „Лондон Електрик Съплай Корпорейшън“. — Блейк му намигна. — Купете акции на ЛЕСКо, докато са още евтини. Няма да съжалявате.
Калуст си отбеляза и това име.
— Нещо друго?
Блейк се наведе, за да отвори чекмеджето на една масичка до канапето, от което извади кутия „X. Упман“. Предложи на госта си пура, която той отказа.
— Right-ho! — възкликна Блейк, изваждайки една за себе си. — Както навярно предполагате, постът ми в правителството ми дава достъп до привилегирована информация, много полезна за човек, който инвестира в „Роял Ексчейндж“. — Плъзна пурата под носа си, за да усети аромата на тютюна. — В жест на благодарност към баща ви, с чиято помощ сключих някои сделки, с удоволствие ще споделя с вас част от тази информация. Естествено, предвид длъжността ми, разбирате, че трябва да сте дискретен…