— Но какво?
Гувернантката отново направи опит да намери точните думи но тази деликатна тема.
— Съмняват се, че сте на тяхното ниво, ако ме разбирате…
Калуст присви очи, докато осмисляше последните ѝ думи.
— Защо го казвате? — запита той. — Какво точно чухте? Моля, повторете ми, и то съвсем точно, думите, които чухте.
— Подслушах разговор между господарите преди време… Когато отгатнаха за намеренията ви към дъщеря им, чух господин Оханес да казва, че семейство Саркисян, макар и заможно, все пак няма достатъчно високо положение, за да се свърже с Берберян. Опасява се, господин Калуст, че вие сте просто дилетант, който…
— Дилетант? Тази дума ли използва?
— Да, дилетант. И каза още, че трябва да се увери, че сте достатъчно амбициозен, за да се изкачите едно стъпало по-горе от родителите си. — Дируа преправи гласа си, имитирайки Берберян. — Младежът е само студент, дори няма работа. — Възвърна нормалния си глас. — Точно това каза, дума по дума.
Калуст кимна леко. Отмести поглед от лицето на събеседничката си и се загледа някъде далеч. На Дируа ѝ отне известно време да разбере, че той се взира във фасадата на номер 11 на Хайд Парк Терас — дома на Берберян.
— Значи, той се съмнява — прошепна арменецът със свити устни, сякаш предизвикваше противника си на дуел. — Ще му покажа с кого си има работа.
След този ден с подаръците, цветята и поемите за Нунуфар бе свършено, което означаваше, че Дируа също се прости със своя шилинг на седмица. Но ако си мислеше, че Калуст се е отказал, много грешеше; една вътрешна искра, от която от време на време лумваха буйни пламъци, просто му пречеше да се предаде. Сякаш за него препятствията бяха предизвикателство, с което трябваше да се справи, и всичко това бе само игра, в която колкото повече трудности срещаше, толкова по-голямо удоволствие изпитваше.
Реши да смени тактиката. Запази обещанието си към Дируа за премия от десет суверена в случай, че каузата му успее, за да си гарантира всичките ѝ усилия да събуди интереса на момичето. Струваше му се много важно тя да остане на негова страна. Освен това я разпитваше за подробности около Оханес, за да разбере най-вече неговите вкусове и предпочитания. Всяко полезно сведение бе възнаграждавано с един шилинг — отплата, която развързваше езика на арменката.
— Господин Берберян не одобрява танците — каза му тя веднъж. — Смята също, че нощният живот е за уличниците и мъжете със слаб ангел. Мисли, че сегашното поколение е изгубено, и постоянно повтаря, че по негово време не било така, тогава имало ценности… такива работи.
Всички тези подробности се запазваха в съзнанието на Калуст за цели, за които гувернантката си нямаше и най-малка представа, макар да бе очевидно, че са важна част от новата тактика. А за да я приложи с най-голям шанс за успех, претендентът трябваше да обърне повече внимание на гардероба си.
Освен че се стараеше да бъде информиран за всичко случващо се на Хайд Парк Терас 11, младият арменец започна да се появява в по-изискан и елегантен вид. Продължи да се снабдява с костюми от най-добрите магазини на „Севил Роу“, както се очакваше от джентълмен от висшата класа, тъй като предпочиташе тъмните цветове. Смяташе, че му придават по-консервативен вид, и имаше право.
Остави брадата си да порасне, за да изглежда по-възрастен и да вдъхва уважение и доверие, и започна грижливо да я поддържа в най-добрия викториански стил. Когато реши, че е постигнал желания ефект — нито прекалено гъста, нито нелепо къса, Калуст се огледа в огледалото и не можа да скрие възхищението си от мъжа, когото виждаше.
— Направо ще ги разбия!
Отначало Оханес изобщо не забеляза брадатия, добре облечен мъж с вече по-елегантно и зряло излъчване, който мина през порталната врата и влезе в салона с цилиндър в ръка, затова посрещна госта си по обичайния начин.
— Ще изпратя да повикат Нунуфар — каза главата на семейство Берберян. — Тя е горе и учи за изпита си по пиано.
— Не се тревожете — отвърна веднага Калуст. — Не съм дошъл при нея, а при вас.
Банкерът повдигна вежди. Това определено не беше отговорът, който бе очаквал.
— При мен ли?
— Да — потвърди гостът. — Нужен ми е съветът ви за една инвестиция.
След като се съвзе от първоначалната изненада, домакинът се усмихна любезно и, познавайки предпочитанията на събеседника си, го покани с жест да се настани на ориенталския диван.
— Разбира се — каза той. — Седнете, седнете! — Самият Оханес се разположи удобно на дивана и кръстоса крака. — Кажете сега, каква е тая сделка, дето ви води при мен?