Младежът седна на ръба на дивана и се наведе към Оханес като дете, търсещо бащина подкрепа.
— Имам един приятел — помощник-секретаря във Външно министерство, който…
— А, Филип Блейк! — прекъсна го домакинът. — Познавам го много добре!
— Той ме посъветва да закупя акции на компания, която произвежда напитка от мляко и шоколад. Името на фабриката е „Кедбъри“. Блейк смята, че инвестицията е добра, особено сега, докато тече кампания за предимствата на шоколада пред алкохола. Според него шоколадовата индустрия ще се разрасне.
— Калуст се наведе още по-близо. — Признавам, че печеля добре, играейки на борсата, но… шоколад? — Той се намръщи. — Какво мислите? Смятате ли, че това производство действително има бъдеще?
Оханес сбърчи нос.
— За да бъда напълно честен с вас, трябва да призная, че тези модерни стоки са отвъд моята компетентност — каза той. — Факт е обаче, че Нунуфар обожава да пие този бъркоч. Ако повече хора мислят като нея, защо не?
— Значи, мислите, че трябва да действам?
Домакинът вдигна ръка с дланта навън, сякаш искаше да спре карета, устремила се право към него.
— Успокойте се, не съм казал това — побърза да обясни той.
— Бизнесът трябва да бъде огледан от няколко страни. Каква е тази фабрика? Как се управлява? Как се е развил пазарът от появата на тази напитка? Кои са главните конкуренти? Расте ли пазарният дял на компанията? С две думи, има множество фактори, които трябва да се вземат предвид, преди да решите, нали така?
Калуст си пое дълбоко дъх.
— Отличен съвет! — възкликна той. — За мен е привилегия и истинско облекчение, че познавам толкова добре осведомен човек като вас. — Заговори по-тихо, сякаш споделяше някаква тайна. — Естествено, вече съм проверил всички тези подробности. Нямаше да съм добър инвеститор, ако не го бях сторил. — Възвърна нормалния тон на гласа си. — Сведенията, които събрах, несъмнено са обещаващи. Единственото, което ме притеснява и именно заради това съм тук, е самият продукт. Смятате ли, че шоколадът наистина ще се продава?
Домакинът неопределено махна с ръка.
— Бих казал, че не — заключи той. — Но ако пазарните сведения са добри…
Младият гост се плесна по бедрото като съдия, който удря с чукчето, когато произнася присъда.
— Значи, е решено! — възкликна той. — Убедихте ме да инвестирам в „Кедбъри“.
— Ами… това е голяма отговорност, не искам да ви се бъркам. Представете си, че нещата не потръгнат? Ще хвърлите вината върху мен!
Калуст се разсмя.
— Не се тревожете, господин Берберян. Щом става въпрос за бизнес, аз никога не губя! — увери той събеседника си. — Сделките са моята страст! — Махна с ръка към входната врата.
— Знаете ли, мъжете на моята възраст предпочитат да си губят времето в танцовите салони и да посещават нощни заведения — тези дупки на порок и морален упадък, пълни с уличници. Места за неудачници! Моето поколение е изгубено! Изгубено, казвам ви! Но аз изповядвам други ценности, ценности от отминали времена, несъмнено, и предпочитам да използвам енергията си, за да трупам богатство.
От устните на Оханес се изтръгна одобрително подсвирване. Главата на семейство Берберян никога не се бе надявал в днешно време да срещне млад човек, който говори така.
— Ето това са думи намясто!
Сделките се превърнаха във водеща тема в разговорите между Оханес и Калуст по време на седмичните му визити в дома на Берберян. Младежът бе престанал да се интересува от Нунуфар до такава степен, че самите домакини го питаха дали иска да види дъщеря им — привилегия, с която гостът учтиво се съгласяваше, сякаш им прави услуга.
Берберян организираха все повече приеми, тъй като бяха заможно семейство, и именно по време на тези сбирки присъствието на Калуст бе най-полезно. Младежът гледаше да е наоколо, когато имат нужда от него — някой гост се обръщаше към Оханес или пък самият домакин искаше да поговори с някой инвеститор, банкер или дипломат, който бе уважил събитието.
Докато траеха тези приеми или по време на редовните си посещения в дома на Берберян, Калуст осведомяваше Оханес за случващото се като цяло и с някои конкретни персони. Настаняваше се на ръба на ориенталския диван, където домакинът се разполагаше удобно, и също го заливаше с информация относно всякакви възможности за инвестиции.
Разговорите за бизнес толкова ги бяха сближили, че един ден главата на семейство Берберян се отпусна достатъчно, за да сподели своята най-ревностно пазена тайна.
— Искате ли да научите как натрупах богатството си? — попита Оханес с предизвикателен тон. — Знаете ли кой беше най-големият ми удар?