Тази изтънченост в избора на килими за къщата не учудваше никого; все пак Вахан бе започнал именно от малък дюкян за килими на чаршията в Трабзон. Продажбите му вървяха толкова добре, че му дадоха възможността да се ожени за братовчедка си — Верон — любимата дъщеря на чичо Григорис. Григорис поддържаше редовна кореспонденция с големите чуждестранни банки в Константинопол, като Османската банка, основана от британците, и Османската Имперска банка, чийто капитал държаха французите, — контакти, от които Вахан се възползва, за да разпростре бизнеса си чак до далечната столица.
Разбира се, на Константинопол не му липсваха килими, но Вахан намери интересна ниша на пазара, която да експлоатира.
За търговията си в Трабзон той се бе свързал с доставчици от Туркменистан. Килимите от този кавказки район, изработени от чиста вълна, бяха много популярни в столицата и в Европа, но само с модела мерви. А Вахан получаваше доставки от йомут и теке, които се внасяха рядко и бяха почти непознати. Неговите килими бяха истински произведения на изкуството — уникални и изящни. Търговецът не пренебрегваше факта, че новите стоки на пазара представляваха голямо предимство за процъфтяващия му бизнес; трябваше само да изиграе мъдро тази карта.
Така и стори. По съвет на жена си, която разбираше от сериозна търговия, събра кураж и всичките си спестявания и ги вложи в дюкян на чаршията в Константинопол. Веднага щом отвори, той се свърза с английските и френските банкови директори, с които чичо му, който вече беше негов тъст, въртеше сделките си. Резервира салона на един от най-луксозните ресторанти в квартал Пера и ги почерпи с обяд, достоен за султана. Предварително бе проучил колекционерските им интереси, допълни пиршеството с предложения за най-добрите килими йомут и теке от Туркменистан, с които се бе сдобил. Чужденците останаха очаровани и не пропуснаха да споделят възхищението си от най-новите красоти от Туркменистан със своите клиенти и приятели, с които се срещаха на коктейлите на дипломатическите делегации.
През следващите седмици дюкянът на Вахан на константинополската чаршия стана нечувано търсен от страна на дипломати и западни търговци, живеещи в града — всички те, по примера на приятелите си банкери, бързаха да се сдобият с уникалната стока. Това, разбира се, привлече вниманието на останалите клиенти и след няколко месеца магазинът се пълнеше и с турци, заинтригувани от килимите, които толкова привличаха гяурите, тоест неверниците.
Когато през 1869 г. се роди Калуст, тъстът чичо прегърна Вахан и отпразнува случая с бутилка силен арменски коняк.
— Честито! — ликуваше Григорис с воняща на алкохол уста. — Направи състояние и се превърна в един от най-богатите мъже в Трабзон! Синът ти и мой внук ще прослави семейството ни!
II.
КНИГАТА С ПЕЧАТА НА ЕПАРХИЯТА, на чиято корица се четеше заглавието „Хаяса“, тоест Армения, и чието четене бе станало задължително в арменското училище в Трабзон, бе отворена на страницата, където се разказваше как цар Тиридат III приел християнството за официална религия на страната през свещената 301 година, което пък превърнало Армения в първата християнска нация в света, дори преди Етиопия и Римската империя. Книгата потвърждаваше онова, което малкият Калуст често бе чувал в разговорите на възрастните и по време на църковните служби, но той не можа да се съсредоточи, защото страховитият вик на познат глас прекъсна четенето му.
— Берон!
Баща му влизаше в салона. Подчинявайки се машинално на установения ред, Калуст скочи на крака, събра пети и се поклони на главата на семейството, както правеше винаги, когато Вахан се появяваше.
От известно време не го беше виждал вкъщи. Вахан Саркисян често пътуваше до Константинопол и Калуст свикна да го наблюдава как потегля за столицата със стоката, доставена от кавказките и персийските кервани. Изглежда, килимите се радваха на голям успех в Константинопол и благодарение на красивата и изкусно изработена стока баща му бе създал контакти в двореца, и лично султанът, по предложение на свой съветник, го бе назначил за валия[3] на Трабзон и събирач на данъците от вилаетите на Месопотамия. Освен огромна чест, за него тези длъжности се оказаха и много изгодни и така Вахан успя да подсили семейното богатство благодарение на многото бакшиши, с които го отрупваха в замяна на услугите, повече или по-малко законни, които извършваше по време на важната си обществена служба.