Този път Вахан се връщаше от пътуване до престолния град, придружен от дядо Григорис — и двамата с червени фесове и бастуни, пушейки ароматизирани пури. Мъжете влязоха в салона и се настаниха на столовете, които миналата година бяха пристигнали с експресна доставка от Венеция.
Като чу мъжкия глас, който гърмеше в къщата, майка му дотича в салона.
— Какво става?
— Съпругът ти се прибра, жено! — изрева Вахан и шумно се разсмя. — И е дошъл заедно с баща ти!
Като съзря баща си в салона, Верон спря и също се поклони.
— Господине.
Но двамата мъже не се интересуваха от формалностите. Бяха много развълнувани и скоро семейството научи причината. Носеха прогреса под формата на странен предмет, чиято долна част беше метална, а горната представляваше стъклена фуния.
— Погледни! — възкликна Вахан, докато показваше изобретението. — Имаш ли представа какво е това?
Съпругата му заинтригувано се взря в предмета.
— Ваза?
Двамата мъже искрено се разсмяха и господарят показа предмета на сина си.
— Ами ти, Калуст? Знаеш ли какво е?
Малкият, който продължаваше да стои прав като часовой, знаеше, че може да говори само когато баща му разреши. А това току-що бе станало. Той внимателно разгледа новата придобивка, опитвайки се да открие за какво служи. Искаше да се изтъкне пред баща си, да му покаже, че знае много повече от това, на което ги учат в училище, въпреки че нямаше отговор на въпроса. Приличаше на обикновена машинария, но истината бе, че никога не бе виждал такава през краткия си живот и разпознаването ѝ го затрудни.
— Прилича на… аламбик.
Мъжете отново се разсмяха, развеселени от недоумението, което изобретението бе предизвикало.
— Това е свещ! — обяви гордо Вахан. — Служи за осветяване.
Изненадани, съпругата и синът му се взряха в предмета, чудейки се дали господарят се шегува, или говори сериозно.
— Свещ ли? — отвърна недоверчиво Верон. — Къде е восъкът?
— Няма восък — обясни мъжът ѝ. — Това е модерна свещ. Нарича се лампа и работи с минерално масло.
— Лампа? Минерално масло? — заекна жената, повтаряйки новите думи. — Какво е това?
Вахан разглоби предмета, отделяйки стъклото от металната част.
— Ще ви демонстрирам — каза той, като им показа вътрешната част на металното тяло. — Виждате ли тази течност?
Жената и момчето наведоха глави и надникнаха вътре. Видяха кафеникав разтвор, който отделяше силна и неприятна миризма, от която дори им се догади.
— Това ли е минералното масло?
— Казва се керосин — обясни съпругът. — Погледнете тази памучна нишка, виждате ли? Стига до коритото, за да се намокри от керосина. Външната част е тук отгоре. Искате ли да видите какво ще стане сега?
Съпругът извади пурата от устата си и долепи запаления ѝ край до белия фитил. На върха му лумна синкав пламък и започна да блести силно и да играе в тишината като далечен фар. Последваха възгласи на изненада и възторг.
— О!
Вахан взе стъкления капак и го зави за металната основа, сглобявайки лампата.
— Стъклото предпазва пламъка — обясни той, след като приключи. Вдигна лампата като трофей. — След това изобретение домът ни вече не се нуждае от свещи, чухте ли?
— За бога, мъжо! Ами димът?
— Дим ли? Какъв дим? Тази лампа не изпуска дим, нито миризма, жено. Освен това светлината ѝ е по-силна от свещите. Погледнете! — Приближи лампата до един тъмен ъгъл на салона, за да демонстрира. — Виждате ли? Прекрасна светлина, а? Прогресът идва в този дом, хора! Прогресът!
Новата придобивка очарова всички, включително прислужниците, които дотичаха, за да присъстват на началото на прогреса, известен от синия пламък, който стъклената фуния излъчваше, сякаш трепкащата светлина пророкуваше бляскаво бъдеще.
— Мъжът ти още не ти е казал всичко — намеси се Григорис, като едва сега наруши мълчанието си. — Остава голямата новина!
— Още ли има? — учуди се Верон и най-сетне отдели хипнотизирания си поглед от трепкащия пламък. — Донесли сте още изобретения от Константинопол?
Господарят направи знак на прислужниците и всички почтително се оттеглиха.
— Голямата новина — започна той, когато останаха сами — е една сделка, която Салим бей ми предложи.
— Кой? Съветникът на султана?
— Точно той — потвърди Вахан. — Знаеш, че винаги обядваме заедно, когато съм в Константинопол. Салим бей е добър авер.