Майкъл стреля отново и Рейф изстена от болка. Джен се извърна с пушката в ръце. Рамото на Рейф кървеше. Младата жена извика от ужас и отчаяние. Ала нейният спасител продължаваше да се бори, опитвайки се да притисне Майкъл към пода. Съпругът й риташе и удряше, без да изпуска пистолета.
— Отдръпни се! — замахна с пушката Джен. — Отдалечи се от него, Рейф!
Но той не се подчини. Ако се отдръпнеше, Майкъл отново щеше да се прицели. Поставена в безизходица, Джен стовари пушката върху пистолета.
Двамата мъже изкрещяха и се отдръпнаха. Пистолетът се плъзна по пода. Джен се хвърли да го вземе, преди Майкъл да го е докопал отново. Щом се извърна, видя, че двамата отново са се вкопчили един в друг. Рейф губеше битката. Майкъл понечи да се изправи. Нямаше време за изстрели. Джен замахна отново с пушката и я стовари върху главата на съпруга си.
Прикладът се строши, Майкъл изръмжа от изненада и падна в безсъзнание.
— Рейф? — извика младата жена и хвърли пушката. — Добре ли си?
Рейф не помръдна, втренчил поглед в проснатия на пода мъж.
— Ако кажа, че не съм добре и мен ли ще удариш? — усмихна се той.
Джен неволно се разсмя. Как бе възможно да я накара да се засмее в подобна ситуация? Трепереше като лист, по бузите й се стичаха сълзи. Съпругът й, когото бе погребала преди пет месеца, лежеше в безсъзнание на пода, а любовникът й, когото бе погребала преди сто години, й се усмихваше, макар да бе ранен.
— Трябва да те отведа при лекар — настоя Джен.
Рейф сведе поглед към рамото си.
— Няма да умра, момичето ми. Но нека се уверим, че той няма да ни създаде повече неприятности. — Той разрови натрупаните вещи и измъкна въже за придържане на завеси. — Не ми ли каза, че той е мъртъв?
Тя овърза здраво глезените на Майкъл, докато Рейф стегна китките.
— Тази тема като че ли става досадна. Бих искала да те запозная със съпруга си Майкъл, който смятах, че е загинал при катастрофа с чартърен полет над Карибско море.
— Какво означава всичко това?
Джен неволно потръпна.
— Това означава, че ще трябва да поискам развод.
Рейф само кимна.
— Той не заслужава да умреш заради него.
Джен внезапно застина.
— Смяташ ли, че това е причината да си тук? От такава смърт ли трябва да ме спасиш?
Той замълча за миг, сякаш обмисляше предположението й.
— Като се вземе под внимание, че през повечето време ти ме спасяваш, изглежда съм изразходвал цялата си небесна сила, за да пристигна тук.
Джен сковано кимна, съзнавайки, че събитията в тази къща са я разтърсили дълбоко. Тази къща.
Джен знаеше, че е длъжна да стори още нещо, преди да излезе оттук. Тя заобиколи стенещия Майкъл и се отправи към сандъка на баба си. Извади куфарчето, на което се виждаха инициалите на съпруга й и го остави встрани. Щеше да предостави на полицията, щом арестуват съпруга й. Дотогава не желаеше дори да разбере какво има вътре. Търсеше нещо много по-старо, нещо много по-важно.
Откри го веднага. Сватбена снимка, стара, избледняла, черно-бяла. Образите на съпрузите излъчваха същата обич и всеотдайност, каквато бе видяла и на другата фотография.
На 24 април 1926 година Дженевив О’Шей Каръл се бе омъжила за Едмънд Р. Бърк. Нейните баба и дядо. Джен отново се взираше в собственото си лице.
Младата жена се запита колко ли дълго е била щастлива тази Дженевив. Кога загубата на съпруга й я е накарала да сложи край на живота си. Ала, макар да разбираше какво са преживели тези жени, чиито съпрузи бяха умрели в ръцете им, тя не можеше да проумее как им бе дало сърце да изоставят децата си.
Може би именно затова спомените им бяха така дълбоко проникнали в старата къща, та се намесваха в живота на Джен. Може би тя трябваше да преживее не мъката от загубата на любимия си, а вината заради изоставянето на детето си. Най-сетне разбра защо майка й бе заключила всички тези вещи. Искала е да предпази дъщеря си, а също и внучката си. Може би именно затова все пак не ги бе унищожила.
— Все пак не мога да разбера — промълви Джен, втренчила поглед в жената, която познаваше.
— Какво не можеш да разбереш — обади се тихо Рейф.
Тя се обърна към него. На светлината на свещите той изглеждаше безплътен като образ от избледнял акварел. Нереален като спомен, загубил правдоподобността си от прекалено много разказване. Обзе я ужас. Мисълта, че той ще изчезне преди изгрев — слънце, я изпълни със страх.
— Ако ти си този мъж… — Тя вдигна снимката и я обърна към него. — Ако си всички тези, мъже, защо не си бил тук, когато е трябвало? Защо Ани не е твоя дъщеря? Или така е било предопределено?
Но тя търсеше обяснение на сънищата, които Рейф не можеше да разтълкува.