Джен трепереше, докато превързваше рамото на Рейф в кухнята. Отвън вятърът стенеше и въздишаше. Дъждът и прибоя му пригласяха. Дърветата скърцаха, а капаците се тресяха, блъскани от бурята. Джен бе сигурна, че слънцето е някъде над облаците. Отвъд нейния остров животът продължаваше.
А хваната като в капан от бурята, младата жена се бореше, да задържи своя свят и познатата й действителност. Ала всичко й изглеждаше нереално — ужасния кошмар, загадъчната й преданост към мъжа, с когото се бе любила, сякаш се познаваха цял живот, разтърсващото откритие, че съпругът й, когото бе погребала, се е върнал, за да я измами. Той не просто я беше изоставил, не само най-безцеремонно бе пренебрегнал натрапчивия й, напълно обсебил я, страх, а съвсем хладнокръвно се бе възползвал от нея. Спокойно бе подготвил плана си, напълно осъзнавайки какви ще бъдат последствията не само за съпругата му, но и за дъщеря му.
Джен и преди се бе опасявала, че връзката й с действителността е твърде крехка. Сега се страхуваше, че напълно я е прекъснала. Помисли си какво бе преживяла през последните два дни. Спомни си какво бе подозирала, какво бе научила, какво й бе дадено и отнето. И въпреки че усещаше топлата кожа на Рейф под пръстите си, се питаше дали той все пак не е плод на въображението й. Дали всичко тона не бе ужасен сън, от който щеше да се събуди изтощена и напълно обезсилена. Ако изобщо се събуди.
Тя приближи към прозорците, без да забележи изненадата, изписала се на лицето на Рейф.
— Джен?
Сълзи изпълниха очите й, щом чу гласа му. Възможно ли бе той наистина да е тук? Да е от плът и кръв? Нима не бе достойна да изпита любовта, която бяха познали всички нейни предшественички? Няма ли поне веднъж в живота си да получи подарък, който да не й бъде взет? Дочу стъпките на мъжа зад себе си и се опита да прогони и удоволствието, и отчаянието.
Рязко се извърна и попита:
— Кой си ти? — Бе притиснала ръка към гърдите си, сякаш да успокои бясно туптящото си сърце. Опитваше се да изрази с думи непосилната борба, която водеше в себе си. Да се опита да проумее необяснимото. — Защо си тук?
Рейф застина, без да откъсва очи от нея.
— Защото те обичам.
— И Майкъл ми каза същото навремето — поклати глава Джен. — Повтарял ми го е толкова пъти. Защо да ти вярвам?
— Защото ме познаваш.
— И него си мислех, че познавам. Смятах, че познавам и себе си, а дори не подозирах, че съм носила бремето на тези спомени вече толкова години. Нямах представа, че съм способна да обичам мъж така, както обичам… — Тя замълча и притисна ръка към устните си, сякаш би могла да скрие истината.
Рейф внимателно пристъпи към нея и Джен потисна желанието си да побегне. Наистина го познаваше добре, макар да и се струваше невъзможно — косата му, очите, трапчинката на лявата буза, когато се усмихваше. Съзнаваше, че е невъзможно да си припомни подобни усещания. И все пак бяха прекалено силни, за да бъдат плод на въображението. Ала преди да дойде в тази къща, не бе изпитала нито едно от тези чувства. Водеше спокоен безличен живот и не смяташе, че е способна на подобна страст. Не бе и подозирала колко силна е жаждата й за живот.
Бе пораснала, бе се влюбила, сключила брак и родила дете, без дори за момент да се замисли колко богат и разнообразен е животът.
Беше сгрешила. Никога не бе вярвала във вечната страстна любов, ала именно тази любов я бе карала да се буди нощ след нощ. Споделена страст, любов и разбирателство, които нито една жена не би трябвало да познава, защото слея като бе държала Рейф в обятията си, Джен знаеше, че никога не би пожелала да прегърне друг мъж.
А именно удоволствието, което изпитваше само като го погледнеше, я караше да се съмнява в здравия си разум, и реалността на чувствата си.
— Все още нямам приемливо обяснение — нежно настоя Рейф. — Зная само, че трябва да бъда тук.
Нервният й смях изненада дори самата нея. Тя тръсна глава, сякаш да пропъди обзелата я паника. Обичаше го; Господи, обичаше го толкова много, а бе невъзможно. Напълно невъзможно и все пак тя не можеше да предложи смислено обяснение.
— Трябва да се обадя на Ани. — Джен грабна шлифера си от закачалката.
— Не, Джен. Твърде разстроена си — последва я Рейф.
Тя рязко се извърна. Искаше й се да може да му обясни.
Ала той не помнеше нищо, така че не би могъл да проумее колко безумна е цялата ситуация. Не би разбрал, че единствено Ани може да й помогне да стъпи на земята и да се опомни.
— Той е овързан като коледна пуйка — махна Джен към тавана. — Не може да ме нападне. Освен това бурята поутихна.
— Поутихна — сграбчи я за ръката Рейф. — Но не е преминала. Защо не изчакаш още малко?