— Нека се обадим на Ани — прошепна тя. И когато вдигна слушалката, осъзна, че за първи път през живота си не се страхува. Нито от миналото, нито от бъдещето, нито от неизвестното, защото навсякъде съществуваше радост и тъга. Джен знаеше, че следващите няколко месеца няма да бъдат леки. Налагаше се да бъде разследвано престъплението на Майкъл, очакваше я развод, както и финансовите усложнения от всичко случило се. Трябваше да помогне на мъжа от бъдещето да се приспособи към нейния свят, необходимо бе да обясни на майка си, положила толкова усилия, за да я предпази от същия този мъж, защо всичко ще бъде наред.
Но бъдещето бе поднесло на Ани и Джен безценен подарък, който двете бяха чакали толкова дълго. И Джен нямаше търпение да го сподели с дъщеря си.
— Последен въпрос — рече тя, докато набираше номера.
— Откъде е белегът ги?
— Друга война? — сви рамене мъжът. — Битката не беше така жестока и медицината е доста напреднала.
— Дрехите ти…
— Обяснението е съвсем просто — дяволито се усмихна той. — Беше лято. През лятото вече не се носят много дрехи.
Джен усети как бузите й пламват.
— Навик, който бихме могли да възприемем и в твоя век — предложи той; — Съгласна ли си?
— Веднага след сватбата — отвърна Джен. — Но само насаме.
Да, бъдещето изглежда все по-хубаво и по-хубаво, помисли си тя с усмивка, заслушана в звъна на телефона в другия край на линията.