— Срещнах момчето от съседния гроб! — изкисках се аз.
Нетипично за нея, тя не отвърна нищо. След това някой изрева на датски и разговорът прекъсна.
Той не дойде в библиотеката в четвъртък. Изпуснах една кутия с читателски карти и изтрих важен документ от компютъра.
Не се появи и в петък. На обяд свалих обиците с Мики Маус. Лилиан ги погледна и се засмя и каза, че всъщност не са мой стил, ако питам нея. Аз също се засмях и отвърнах, че са ми подарък от едно от децата, които идват на часовете за четене на приказки.
До известна степен беше истина.
Около три следобед Улоф ми подаде телефонната слушалка.
— Някой иска да говори с „госпожица Валин“ — каза той. — Това трябва да си ти.
Стомахът ме сви, сякаш бях яла нещо развалено. Пръстите ми се плъзнаха по слушалката.
— Десире Валин на телефона.
— Десире? — попита. Произнесе го със силен диалект. Името ми прозвуча почти като „Дасирей“. Но без съмнение беше той. Познах гласа му.
— Казвам се Бени, Бени Сьодерстрьом. Реших да пробвам с името Валин. От надгробния камък.
— Да.
— Може ли да се видим утре? На входа на гробището, около един на обяд?
— Да — отговорих едносрично отново. Направо не можеше да вземе думата от мен.
Мълчание.
— Вече мога да свиря „Да жънем, да жънем овеса“ на хармоника — казах аз.
— Донеси хармониката и ме научи!
— Може ли да се свири на хармоника на гробищата?
— Обитателите едва ли ще се оплачат. А след това ще отидем да хапнем. Не съм ял нищо от два дни.
— Нито пък аз.
— Чудесно! — Той рязко затвори.
Улоф ме изучаваше с поглед. Трябва да е било странно да чуе подобен разговор. След това се усмихна тъжно и ме потупа по бузата. Животът го е научил на много неща. Може да разпознае една объркана тийнейджърка, дори и в тялото на зряла жена.
Преобърнах кутия с дискети и тупнах на пода, когато се наведох да ги събера. И не бях в състояние да спра да се смея.
14
Не намерих чисти чорапи, а помпата беше спряла и нямаше вода, така че когато влетях през входа на гробището с десет минути закъснение, знаех, че мириша на обор. Понякога, като отидеш до магазина в града, може да забравиш, че все още си облечен с гащеризона за обора, до момента, в който околните започнат да се отдръпват от теб, бърчейки нос. Вероятно си мислят, че имаш газове — в наши дни не са много хората, които могат да разпознаят нормалната миризма на обор.
Беше си сложила лилавите чорапогащи. Изобщо не се връзваха с палтото й.
— Мириша на обор, защото съм фермер — избълвах, преди дори да й кажа „здравей“. — Имам двайсет и четири млечни крави, плюс придружаващите ги. — Не бях успял да й разкажа за това миналия път.
— … и няколко овце — добавих глуповато. Погледнах я и се опитах да се изместя леко настрана. Исках да хвана посоката на вятъра.
Тя ме гледаше втренчено, без да каже нищо. След това лятната й усмивка бавно се разля по цялото й лице.
— Какво означава „придружаващите ги“? — попита.
Решихме проблема, като просто отидохме на басейн и по пътя аз й разказах, че това означава телетата. Взех под наем едни ужасни тъмносини плувки, купих си опаковка с шампоан и се измих старателно, после я срещнах пред самия басейн. Беше събрала правата си белезникаво руса коса на малко, мокро кокче. Едва я познах.
Банският й, естествено, беше бежов, а тялото й — слабо, почти мършаво. Ако не бяха малките й гърди с форма на сливи, би могла да попадне в категорията Мъже 14 — 16 години. И все пак тялото й бе по-скоро стегнато и жилаво, отколкото болезнено слабо. Движенията й бяха плавни и изразителни и аз като омагьосан следвах бледата й ръка, която рисуваше във въздуха картини на това, за което говореше.
Мислех си как винаги съм харесвал ярки цветове и сочни тела с месце — да има какво да се хване. И как щях да използвам само върха на показалеца си, ако някога докоснех малките й гърди.
Преди време гледах женско коли, което се опитвах да чифтосам с куче от същата порода с добро родословно дърво. Женското коли се катереше по стените и се мъчеше да избяга — просто отказваше да се чифтоса точно с това куче. След няколко месеца колито стоеше напълно неподвижно, докато една кръстоска между норвежко лосово куче и лабрадор се беше качила върху него.
За тези неща няма рецепта.